Като нарицателното за грубо отношение към изкуството, и в частност към културните паметници, определението вандализъм започва да се използва след Великата френска революция. Но поводът за наричането на разрушителното поведение на индивидите спрямо културните паметници и към чуждото имущество въобще, е превземането на Рим от вандалите през 455 година.
На 2 юни 455 година, предвожданите от Гейзерик вандали влизат в древния град и в продължение на две седмици го оплячкосват. Свидетели от онова време обаче говорят не толкова за рушене и унищожаване на паметници и ценности, колкото за буквалното им ограбване.
Но преди да се стигне до този “вандалски акт” историята разказва за това, как могъщият някога Рим загнива и става бледо копие на самия себе си. В края на IV и началото на V век Римската империя е в упадък. През последните десетилетия на IV век по северните граници на Западната римска империя започва раздвижване на племената, живеещи в съседство с римляните. Под натиска на готите и хуните едно от племената, населяващи земите между реките Висла и Одер (територията на днешна Полша), поема на юг. През 406 година вандалите достигат до Рейн и заедно с племената на аланите и севите се прехвърлят на територията на богата римска провинция Галия.
След като плячкосват провинцията и не срещата никаква съпротива от страна на Рим, който по това време е зает да се защитава срещу набезите на готите, вандалите се насочват на запад и завземат и Римска Испания. Това се случва през 409 година, а само година по-късно Рим е плячкосан от готите на Аларик. Постепенно вандалите превземат цяла Испания и се прехвърлят и на африканския бряг, където пък разгромяват тамошните римски владения. През 435 година императорът на Западната римска империя Валентиниан III официално признава съществуването на вандалската държава в северна Африка, която се съгласява да плаща на Рим годишен данък.
Това поддържа мира до момента, в който в Рим Валентиниан III е убит. В дъното на заговора срещу императора стои Петроний Максим – римски сенатор. Първо Максим успява чрез интриги да убеди императора, че прославеният му военачалник Флавий Аеций, който спира хунското нашествие на Атила, готви преврат. Валентиниан собственоръчно убива Аеций. Но Петроний Максим е движен и от лични подбуди – Валентиниан не веднъж го е унижавал, а според историците е подвел и съпругата му, като я привиква в двореца по лъжлив повод и я изнасилва. Петроний Максим си осигурява гласовете на Сената и на 17 март 455 година е провъзгласен за император.
Възползвайки се от вътрешните смутове в Рим Гейзерик събира армия и по море се прехвърля в Италия. Сред римляните настава паника. В суматохата Петроний Максим също тръгва да бяга, но е убит от разбунтувалата се тълпа римляни. Това се случва на 77-ия ден от узурпирането му на трона. Приема се, че датата, на която е убит е 31 май. Два дни по-късно вандалите начело с Гейзерик са пред портите на Рим. Папа Лъв I успява да се споразумее с Гейзерик градът да не бъде разрушаван, а жителите му да не бъдат избивани.
Съкровищата, които вандалите отнасят със себе си, през 534 година стават притежание на Византийската империя, след като нейните войски успяват да разгромят варварската държава. Ценностите и паметниците са натоварени на кораби и са пренесени в Константинопол.
Падането на Рим на 2 юни 455 година е третото в историята на града. Преди това през 410 година Рим е плячкосан от вест готите, а за пръв път градът се налага да коленичи пред галския завоевател Брен през далечната 390 г. пр.н.е.
С ограбването му през 455 година градът на Цезарите е съвсем разорен. Две десетилетия по-късно германския вожд Одоакър сваля от трона последния римски император Ромул Августул и с това се слага край на съществуването на Западната римска империя. На изток Византия и Константинопол се превръщат в новия “център на света” и това продължава до 1453 година, когато на свой ред Византия пада под владичество на османските турци.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар