Изследователи от Университетския институт по иберийска археология и Университета в Хаен са провели първата полева кампания в рамките на проекта „ILITAURO: Методология за археологически проучвания на бойни полета и обсадни сражения в контекста на Втората пуническа война: Метавър, Илитургис и Кастуло (208 – 206 г. пр.н.е.)“. За начало в проучванията на терен учените са се насочили към региона Марке в италианската община Фосомброн. Ръководител на проекта е Хуан Педро Белон.
Изследователите са получили разрешителни от местните власти в Марке, а след като подписват и споразумение с Университета на Урбино, от края на 2018 година извършват различни проучвания по каталогизиране, анализи и вземане на проби от оловни проектили, които се съхраняват в колекцията на Museo Civico във Фосомброн. Целта на тази дейност е да се открие и докаже възможната връзка на артефактите с битката при Метавър и битката при Бекула.
Изследванията, посветени на търсенето на мястото, където се е провела битката при Метавър, имат богат исторически бекграунд, водещ началото си още от 15 век. Такива търсения винаги досега са се основавали на местни традиции и филологически изследвания. Хипотезите за местоположението на бойните полета са най-разнообразни, но липсват археологически доказателства, които да подкрепят която и да е от тезите.
Участниците в проекта IUIAI предлагат друг подход: той се основава на стратегически план за интегрален анализ на различните хипотези, като ги интерпретира като основа за археологически проучвания, които да потвърдят или отхвърлят допусканията за местоположението на бойните полета. Същевременно обаче, се разработва и независима линия на проучване, в която се анализират артефакти от музейни колекции в селища, където традиционно се допуска, че се е провела битката. По този начин става възможно да се открият и проучат голям брой прашки и оловни проектили, съхранявани в музея във Фосомброн, които са открити в околностите на този регион на Италия.
Морфологичните прилики на някои от италианските проектили с тези, открити на мястото, където се провежда битката при Бекула, дават на авторите на изследването идеята да извършат металографски и изотопни изследвания на оловото, от което са отлети проектилите. По този начин може да се установи произхода на рудата, от която е добито оловото, както и да се установят приликите и разликите с подобни проектили, използвани от картагенската армия в битката при Бекула.
В проучванията на терен през месец юли тази година участват шестима учени от Университетския институт по иберийска археология и четирима от Университета на Урбино. Изхождайки от извършените предварително анализи, те се фокусират върху проучване на район в близост до Фосомброн. По време на работата на терен извършват археологически микропроучвания и съставят GPS референтни карти на металните находки, които откриват.
Според ръководителя на проекта Хуан Педро Белон, първоначалните резултати подчертават сложността от археологическа гледна точка на района на Фосомброн. За двете седмици на работа през месец юли, екипът е успял да открие множество метални предмети, в това число и в региона на Монте Агуцо. Артефактите без съмнение са останки от водени бойни действия, но за момента е трудно те да бъдат пряко свързани с Втората пуническа война. Това ще бъде възможно само след допълнителни кампании в бъдеще, които трябва да разширят и обогатят археологическата извадка.
Белон обаче е убеден, че методът, разработен от екипа за анализ и проучване на този тип краткотрайни, но сложни конфликти от античността, е приложим в много по-широки мащаби. Подобни сценарии са например, обсадата на иберийския опидум Илитургис (Менгибар, Хаен в Испания) или атаката на северната порта на опидума в Пуенте Таблас (Хаен). Белон смята, че методиката на екипа му „отваря нови хоризонти за проучвания по местоположението на битката при Метавър, а първите стъпки по този път вече са направени от изследователите от Университета на Хаен“.
Битката при река Метавър е от решаващо значение за хода на Втората пуническа война. С победата си римските легиони не допускат армиите на братята Барка – Хасдрубал и Ханибал – да се съединят и пряко да застрашат Рим. На бойното поле при река Метавър се срещат три римски армии, командвани от консулите Марк Ливий Салинатор и Гай Клавдий Нерон, и претора Порций Лициний и картагенските войски, водени от Хасдрубал Барка. Битката се провежда през 207 г. пр.н.е.
Година по-рано, през 208 г. пр.н.е., Хасдрубал търпи поражение в битката при Бекула (Санто Томе, Хаен, Испания). Картагенският пълководец обаче успява бързо да прегрупира войските си и тръгва на дълъг поход. За по-малко от година достига до Италия, като цели да обедини армията си с тази на брат си Ханибал, която по това време разорява Южна Италия. Историци като Полибий, Тит Ливий и Апиан пишат, че предусещайки сблъсък с числено превъзхождащ го противник, Хасдрубал нарежда оттегляне под прикритието на нощта. Но войските му са пресрещнати от легионите на консула Нерон и застигнати от армията, командвана от Марк Ливий. Картагенският предводител е принуден да приеме сражение, като заема позиция на хълм, близо до река Метавър. Превъзхождащите сили на римските легиони се оказват решаващи за изхода от сражението. Картагенската армия е разбита, а Хасдрубал загива в битката.
Сражението се оказва решаващо за изхода от Втората пуническа война. Рим чака такава победа в продължение на 11 години. Консулът Гай Клавдий Нерон поема към Апулия (днес Пулия), където се намира армията на Ханибал. За да деморализира врага, Нерон хвърля отрязаната глава на Хасдрубал към предните постове в лагера на картагенци. Бойният дух в армията на Ханибал пада и картагенският пълководец е принуден да отстъпи в Брутиум. Там остава почти до края на Втората пуническа война, преди през 202 г. пр.н.е. да се прехвърли в Африка, където славната му кариера на пълководец приключва в битката при Зама.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар