2.8.17

Всичко в историята си има първи път. На 2 август 216 г. пр.н.е. край град Кана, в югоизточната част на Италийския полуостров, се провежда най-голямото сражение от времето на Втората пуническа война. Това е първият пример във военната история, при който една от двете враждуващи армии е унищожена, след като е напълно обкръжена. В битката картагенските войски нанасят ужасно поражение на римската армия. И независимо от това, че победата на Ханибал Барка поставя Рим на границата на съществуването, волята на римляните за борба изобщо не е сломена.

Втората пуническа война е пряко следствие от резултатите в Първата пуническа война. Картаген търпи поражение в първия сблъсък между двата колоса в античния свят. В следствие на това губи владенията си в Сардиния, Корсика и западна Сицилия. Двадесет години след това, воден от желанието за реванш, Ханибал Барка започва Втората пуническа война. През 218 г. пр.н.е. Ханибал превзема Сагунт - град, съюзнически на Рим. Това поставя началото на война, продължила до 202 г. пр.н.е.

В първите години войната носи победи на Ханибал. Смелият и много опитен пълководец на картагенската армия предприема нечуван до това време поход и с 50-хилядна армия и 9-хилядна конница навлиза в Италийския полуостров. През следващите 2 години войските на Ханибал постоянно и методично тормозят населението на целия полуостров. В Рим са взети извънредните мерки, които републиканското управление предвижда в подобни случаи. Назначен е диктатор – крайна мярка във времена на криза, която дава всичката власт в ръцете на един човек за срок от 6 месеца. Диктаторът Фабий Максим решава да се придържа към нова тактика: понеже Ханибал не се решава да нападне Рим, който разполага с добра отбранителна система и е малко вероятно да бъде превзет, римляните предприемат тактиката на партизански действия. Избягват на всяка цена влизането в открити сражения, защото вече са претърпели няколко загуби в подобни опити. Вместо това римляните по всички възможни начини пречат на снабдяването на войските на Ханибал с провизии. Картагенците от своя страна обикалят из целия полуостров, разграбвайки италийските градове, надявайки се по този начин да ги привлекат на своя страна срещу Рим.

Изглед към полята, в които се е състояло сражението
Краят на зимата на 216 г. пр.н.е. заварва картагенските войски в Апулия, където в началото на лятото, близо до Кана, се провежда най-голямата битка от Втората пуническа война. Начело на римската армия са двамата консули Луций Емилий Павел и Гай Теренций Варон. Под тяхно командване се намират 80 000 пехотинци и 6 400 конници. Но от тази огромна за времето си армия (в нормални военни кампании римляните давали на всеки от двамата консули по два легиона, т.е. около 10 000 души с помощните части) 2/3 са новобранци. Но Рим е осъзнал заплахата и затова Сенатът събира и праща срещу картагенци войска, която би трябвало да ги смаже с превъзходство в числеността.
Ханибал разполага с 32 000 тежко въоръжени пехотинци, 8 000 лека пехота и 10-хилядна конница.

Ханибал Барка
Битката е сочена като връх в тактическото изкуство и като най-доброто постижение на Ханибал. Мястото, което избира, е подходящо за да използва конницата си. Варон е по-невъздържаният от двамата римски предводители и именно той дава нареждане римляните да започнат атака, приемайки по този начин да се бият на поле, избрано от противника. Сражението върви с променлив успех. След часове на кървави атаки и отстъпления, римляните в един момент масово изоставят конете си и се спешават. Говори се, че Емилий Павел, ранен в бедрото още в самото начало на битката, водейки войските си към пробив в обсадата на картагенците, пада от коня си. Близките до него конници скачат от конете, за да помогнат на началника си. Вероятно останалите конници приемат това като сигнал да се спешат. Римските войски вече са почти обградени. Лишавайки се от конницата си, предрешават окончателно изхода на битката. Картагенската армия обкръжава римляните и ги избива.

Древните историци дават различни сведения за загубите на римляните – между 45 500 и 60 000 от тях остават на бойното поле. Най-добрият познавач на историята на пуническите войни, Полибий, говори за 70 000 римски и съюзнически загинали войници. Сред загиналите е консулът Луций Емилий Павел. Полибий пише, че 80 сенатори също загиват, както и редица от заемащите магистратски длъжности в момента. Вторият консул Варон успява да се спаси.
Картагенската армия губи около 5 700 човека, при това 4 000 от тях са от галските съюзнически войски. След 12-часово сражение Ханибал записва в битката при Кана своята най-значима победа.


След битката картагенският предводител смята, че Рим сам ще капитулира. Вместо да предприеме атака срещу града, той изпраща посланици с предложение за размяна на пленници и мирни преговори. Сенатът обаче отказва да изслуша посланиците и ги отпраща. Много от съюзническите народи, населяващи Италийския полуостров, преминават на страната на Ханибал след битката при Кана – вече са загубили вярата в мощта на Рим. И въпреки това, след още безброй сражения по вода и суша, в крайна сметка отново Рим тържествува с победа във Втората пуническа война.

Ханибал, който се проявява като умел стратег и тактик, печели битките, но губи войната. През следващите 14 години с постоянството и умението на дипломатите си, Рим си връща старите съюзници, възстановява се и в крайна сметка тържествува след битката при Зама през 202 г. пр.н.е., след която Картаген е принуден да капитулира за втори път.

0 коментара:

Публикуване на коментар