2.8.17

Лятото на 47 г. пр.н.е. е от най-тревожните за древен Рим. От всякъде пристигат само лоши новини. В Илирия, Испания и Северна Африка отново се раздухва пламъка на гражданската война, който почти е загаснал след битката при Фарсала (в която Гай Юлий Цезар разбива армията на Гней Помпей Велики и с това принуждава Сената да му гласува диктаторски правомощия). В самия Рим започват размирици, подклаждани от призивите на Долабела да бъдат касирани всички дългове. В Кампания и на други места в Италия избухват вълнения на ветерани от легионите. Марк Антоний, който изпълнява ролята на заместник на диктатора Цезар и фактически е оставен да ръководи държавата, не се справя добре със ситуацията и почва бързо да губи авторитет.

На изток Фарнак II, синът на Митридат VI решава да използва римските междуособици и да възстанови могъществото на Понт. Интересите на Рим на Изток са пряко накърнени и се налага диктаторът Цезар, като отговорен за тяхната защита, да потърси начин да спре възхода на Понтийското царство.

Цезар по това време се намира в Египет. Кампанията, която води там е непонятна за обикновените римляни. Носят се слухове, че застаряващият Цезар просто търси начин да прекарва повече време с младата египетска царица Клеопатра. Но, ако е наложително, Предводителят винаги ще свърши нужното. С ускорен марш Цезар се насочва към Понт. Там към водената от него войска се присъединяват остатъците от легионите от местните провинции, които по-рано Фарнак II разбива в битка край Никопол. В крайна сметка, под командването на Цезар са три непълни легиона, предимно от неопитни войници. Единственият кален в битки легион – VI-я, е от цезарови ветерани, сражавали се под негово командване и с достатъчно опит в сражения. Общо войската, която предвожда наброява около 12 000 души, плюс известна, не много голяма конница. Фарнак II предвожда малко над 20 000 души. Цезар до последно не е убеден в победата си, но нямаше да бъде Цезар, ако се тревожи от такива неща.

Фарнак II се опитва да избегне решаващ открит сблъсък, или поне да спечели време, за да намери стратегически изгодно място за битка. Затова праща на Цезар емисари и дарове, с надеждата, че Цезар ще се оттегли. Но не познава добре Пълководеца. Фарнак II изгражда лагер недалеч от град Зела (днес Зиле, Токат в Турция). Цезар вдига своя лагер на около 7 км от този на противника. Но разузнаването му подсказва по-добро място, съвсем срещу укрепленията на войските на Фарнак. Под прикритието на нощта римските легиони заемат височината, точно срещу тази, която е избрал Фарнак. Между двете армии остава съвсем тясна долчинка.

Сражението между понтийци и римляни се състои на 2 август 47 г. пр.н.е. Фарнак пръв атакува. В първите атаки войските му успяват да отблъснат и стеснят римските позиции, но в решителния момент Цезар с помощта на ветераните от VI легион успява да обърне хода на битката. Армията на Фарнак е разгромена, лагерът ѝ превзет, но Фарнак II все пак успява да избяга. Сражението трае само 4 часа. Светкавичната си победа Цезар решава да представи пред Сената по възможно най-впечатляващия начин. Вместо дълги описания на случилото се, той изпраща писмо до свой приятел в Рим, който го предава в Сената. Описанието на битката при Зела е следното: “Veni, vidi, vici”.

Дойдох, видях, победих. Гай Юлий Цезар.

0 коментара:

Публикуване на коментар