19 октомври 2021 г.

Втората Пуническа война започва с грандиозно поражение за римляните. В битката при Кана на 2 август 216 г. пр.н.е. Рим губи 80-хилядна армия, а в боя загива и част от елита на римската аристокрация, в това число и действащият консул Луций Емилий Павел. Рим се оказва на ръба на катастрофата.

Единствено забавянето от страна на Ханибал Барка спасява града от тотална разруха. Използвайки времето, което картагенците им отпускат, римляните успяват да съберат сили и само след няколко години провеждат серия успешни кампании, с които си връщат част от онова, което са загубили по-рано. През 212 и 211 г. пр.н.е. побеждават съюзниците на Ханибал – Капуа и Сиракуза, а по-късно, благодарение на усилията на Публий Корнелий Сципион (Сципион Африкански, както ще стане известен по-късно) изтласкват картагенците и от Испания (през 206 година пр.н.е.) и ги принуждават да напуснат Пиринейския полуостров.

През цялото това време Ханибал остава на територията на южна Италия и въпреки това в Рим сенатът сериозно разглежда предложението на Сципион Африкански войната да бъде пренесена в Африка. Сципион успява да убеди сенаторите, че стратегически такъв поход е оправдана, защото картагенското правителство ще бъде принудено да отзове Ханибал от Италийския полуостров и да го повика в Африка. Плановете на римляните косвено се оправдават и от стабилизирането на обстановката в средиземноморието – приключва десетгодишната война между македонци и римляни, в Нумидия пък се водят спорове за трона между Сифакс и Масиниса. Заради тези междуособици Картаген е лишен от верния си съюзник Нумидия.



Към този момент Сципион получава управлението на Сицилия и започва подготовка на поход срещу Картаген. В началото на лятото на 204 г. пр.н.е. цялата сицилийска армия на Сципион е събрана в пристанището в западната част на Сицилия – Лилибеум, днешна Марсала.
Когато прехвърля армията си на либийския бряг, Сципион съсредоточава основните си сили в района на Утика, като почти три години обсажда този важен пристанищен град. Едновременно с това римският пълководец осъществява няколко успешни военни операции, унищожавайки през 203 г. пр.н.е. две армии и два военни лагера на нумидийците и картагенци, а след това разгромява и армията на Сифакс – единият от двамата претенденти за трона на Нумидия.

Картаген остава без сухопътна армия и без съюзник, затова започва преговори със Сципион, надявайки се през това време Ханибал да се завърне от Италийския полуостров. През 202 г. пр.н.е. картагенския пълководец се прибира в Африка, където устройва военния си лагер край градчето Зама. Между двамата предводители – Сципион и Ханибал – се състои среща недалеч от Нарагара. Но страните в спора не постигат разбирателство относно възможното сключване на мирен договор и така се стига до сблъсък между двете армии.

По изгрев на 19 октомври 202 г. пр.н.е. двете войски излизат от лагерите си и се строяват в боен ред. Ханибал разделя своите воини на три линии: най-отпред са наемните войски от келати, балеарци, маври и други. След тях е цветът на картагенската армия – картагенци и либийци, както и група от македонци, изпратени от цар Филип V; в третата линия в тила са войските от италийски наемници, които са прокудени завинаги от родните си места. На фланговете се разполага конницата – нумидийската на левия, картагенската на десния фланг. Пред войските Ханибал поставя 80 бойни слона, които са мощно оръжие, но за съжаление точно тези слонове са “новобранци” в армията на Ханибал и не са много добре обучени.
Сципион разполага силите си така, че да могат да отблъснат атаката на бойните слонове. Кохортите не са разположени в плътен ред по фронта, а между манипулите са оставени коридори, в които слоновете трябва да бъдат подмамени да влязат в тила на римските кохорти и там да бъдат унищожени.



Сражението започва с това, че римляните с крясъци и силен шум започват да плашат слоновете. Те се разбягват и разстройват построението на конниците по фланговете на картагенските редици. Малкото животни, които все пак тръгват срещу римските редици, преминават през празните коридори между манипулите практически без да нанесат никакви поражения. Схватката в центъра е между тежко въоръжените пехотинци. Картагенските наемници не удържат на напора на римляните и започват да отстъпват към втората линия, но картагенци не им дават възможност да минат в тила, а и не им помагат да спрат атаката на римските хастати. Стига се до сблъсък между първата и втората линия на войските на Ханибал. В крайна сметка отстъпващите спомагателни войски са изтласкани към фланговете. Римляните са спрени, когато в боя влизат картагенците и либийците от втората линия. Изходът от сражението остава неясен, докато в битката не се включват конниците на Гай Лелий и нумидиеца Масиниса. По-рано те са се впуснали в преследване на картагенската конница, но завръщайки се към бойното поле, атакуват пехотата на Ханибал в тил. Битката е решена и Ханибал Барка трябва да се спасява с бягство в град Хадрумет.

Голяма част от армията на Картаген е унищожена. По описанието на историка Тит Ливий загиват 20 000 картагенски воини, а около 10 000 попадат в плен.Римляните губят 1 500 – 2 000 души, но явно римските летописци занижават загубите.

След битката при Зама Картаген се оказва без армия, без пари и без никаква възможност да се противопостави на Рим. Сключен е мирен договор, според който Картген запазва свободата и териториите си в Африка, в онези граници, които са определени преди Втората Пуническа война. Картаген трябва да предаде всички пленени римляни, както и да освободи избягалите римски роби, които се сражават на негова страна. Освен това картагенци губят целия си флот, на който дължат своето господство по море – оставени са им 10 бойни триреми. Бойните слонове са предадени на римските войски.



Картаген се задължава да върне на Масиниса цялото му имущество и да предаде в негова власт всички територии, които му бъдат посочени. На практика се забранява набирането на картагенска армия, като римските гарнизони на територията на Африка трябва да се издържат за сметка на Картаген. Освен всичко друго, през следващите 50 години африканският колос трябва всяка година да изплаща по 10 000 таланта контрибуции на Рим. Договорът е подписан през 201 г. пр.н.е. и с него се слага край на Втората Пуническа война, завършила с пълен разгром на Картаген. Рим се превръща в най-могъщата сила в цивилизования свят, диктуваща условията по цялото Средиземноморие.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...