19.10.16


19 октомври 1453 година поставя край на Стогодишната война. Въпреки названието си, най-продължителният конфликт в Европа продължава не сто, а сто и шестнадесет години – от 1337 година до 1453 година.

Какво е Стогодишната война?
Това е поредица от военни конфликти между Франция и Англия и техните съюзници. Причина за продължителния конфликт стават претенциите на англичаните към френския престол. Английските крале от XII век жадуват да обединят двете страни под властта на английската корона. Франция от своя страна иска да изтласка англичаните от югозападната част на страната, която е отстъпена на англичаните с Парижкия договор* от 1259 година. 
Между 1337 и 1360 година е Едуардианската война. Това е период, през който Фортуна е на страната на англичаните. Между 1360 и 1369 година е първото продължително примирие. После идва Каролингската война. Между 1369 и 1396 година под ръководството на Шарл V Франция печели битките. Следва нов мирен период, прекъснат през 1415 година, когато в продължение на 13 години следва т.нар. Ланкастърска война. Това е и най-известния период от Стогодишната война. Тогава на сцената се появява и Жана д’Арк, която повежда французите. През 1429 година войските, предвождани Орлеанската дева успяват да отблъснат англичаните, обсадили Орлеан. Постепенно французите изтласкват враговете си от териториите на континента.
През 1430 година Жана д’Арк попада в плен на бургундците, които я предават (по-точно – продават) на англичаните. Осъдена е като еретичка и е изгорена на клада. По-късно е реабилитирана от църквата, а през 1920 година е канонизирана и причислена към светците на Католическата църква.

По същото време в Англия се разгаря Войната на розите. Вътрешните борби за английския трон пречат на воденето на битката с “главния” враг – Франция. Така се стига до 19 октомври 1453 година, когато английският гарнизон в Бордо капитулира и с това се слага край на Стогодишната война.

В резултат на продължилото 116 години противопоставяне на двете сили в крайна сметка победител излиза Франция. Англия е лишена от всичките си владения в континенталната част на Европа (с изключение на Кале, който французите си връщат чак през 1558 година) и се превръща в островна държава.
Двете държави понасят огромни жертви в жива сила. Населението и на двете намалява с близо 1/3.
По време на вековния конфликт се появяват нови видове оръжия и се променят много от тактическите прийоми за водене на битки. Разработени са нови стратегии и това слага край на старите феодални армии. В резултат на тези реформи във военното дело се появяват първите постоянни армейски формирования.

Парижки договор – сключен на 4 декември 1259 година в Париж между краля на Франция Луи IX и английският крал Хенри III. Според договорката Хенри се отказва от контрола над Нормандия (освен Нормандските острови), графствата Мен, Анжу и Пуатие. В замяна французите отстъпват правата си върху Сентонж, а английският крал получава правото да е във васално положение спрямо Луи на територията на Гаскония и част от Аквитания, както и помощ от страна на Луи за териториите на Англия, където се шири метежничество. На практика договорът означава, че английските крале и занапред остават васали на френския трон (само на територията на Франция, в интерес на истината). С постигнатото споразумение обаче не се достига до създаването на приятелски отношения между двете държави. Затова и договорът от 1259 година е смятан за една от основните причини, довели до избухването по-късно на Стогодишната война. 

0 коментара:

Публикуване на коментар