При Таутън на 29 март 1461 година се провежда най-кръвопролитната битка във Войната на розите.
От дистанцията на вековете, човек е склонен да внася романтика в историята си. Днес Средновековието се възприема като време на красивите дами, благородните рицари и не по-малко благородните разбойници, улични музиканти и поети. Сюжети, опиращи се на събития от онова време, се превръщат в основа за бестселъри – книги и филми. И за да смекчат същинския ужас от случилото се реално, авторите на произведенията прибягват до внасяне на елемента с магията на могъщи магьосници и дракони.
Безбройните убийства, опожарените градове и села, разорението и разрухата, епидемиите, отнели хиляди животи – истинската картина на случилото се, не е толкова привлекателна, за разлика от онази, която киноиндустрията ни предлага.
Един от най-известните конфликти в средновековна Европа е гражданската война в Англия, която започва през втората половина на XV век. По-късно ще я нарекат Войната на розите и ще се превърне в източник на вдъхновение за много автори.
Романтичното ѝ на звание се появява чак през XIX век благодарение на писателя Уолтър Скот. А розите наистина са символите на двата враждуващи лагера – бялата е символа на рода Йорк, червената – на рода Ланкастър.
През 1453 година приключва Стогодишната война – поредица от въоръжени конфликти между Англия и Франция, повод за която стават претенциите на английските крале спрямо френския престол. Стогодишната война завършва с поражение за англичаните, което довежда до много дълбока криза в държавата. В Англия се завръщат хиляди разочаровани от неуспеха воини, които започват да търсят приложение на навиците, с които са се сдобили във воденето на битки.
 |
| Крал Хенри VI |
 |
| Кралица Маргьорит д'Анжу |
Засегнатата английска чест става основен двигател на кампанията на рода Йорк – вижте, английския трон е узурпиран от французойка! Феодалите от цяла югоизточна Англия застават на тяхна страна, заедно със знатните родове от средната класа, търговците и заможните граждани.
Ланкастър разчитат на бароните от северна Англия, Уелс и Ирландия.
 |
| Ричард от Йорк |
Крал Хенри VI се оказва в плен на победителите. След серия от успехи за Бялата роза, през 1460 година английският парламент официално провъзгласява Ричард от Йорк за лорд-протектор на кралството и наследник на престола.
Но докато Хенри VI се намира в плен, съпругата му Маргьорит д‘Анжу продължава да действа и в северна Англия събира армия от привърженици. На 30 декември 1460 година в битката при Уейкфилд Червената роза взема реванш за предходните си неуспехи. В битката загива лорд-протектора Ричард Йоркски. Тържествуваща Маргьорит нарежда върху отсечената му глава да бъде поставена корона от позлатена хартия и да бъде изложена пред всички.
Всички привърженици на Йорк, пленени по време на сражението, са екзекутирани по нареждане на кралицата. И това е крещящо нарушаване на всички обичаи, но на подобни дреболии вече никой не обръща внимание.
 |
| битката при Таутън - най-кървавото сражение във Войната на розите |
Битката приключва с победа за рода на Йорк, които започват безпощадно изтребление на противниците си. Според различните оценки, в сражението и последвалото го клане, загиват между 13 000 и 36 000 души. Почти целия елит на рода Ланкастър е посечен.
Отсечените глави на загубилите битката са набучени над градските порти на Йорк, където по-рано е изложена главата на убития Ричард.
 |
| Крал Едуард IV |
Новият крал Едуард IV не спира да громи огнищата на съпротива от страна на Ланкастър и скоро пленява нещастния Хенри VI.
Позициите на Едуард IV са силни, но намеренията му да укрепи личната си власт не се харесват на много от бароните. В резултат, много от недоволните започват да преминават на страната на рода Ланкастър. През 1470 година Ланкастър, опирайки се на помощта на отцепниците, сред които е и по-малкия брат на Едуард IV, херцог Кларънс, успяват да спечелят поредица от победи и да освободят Хенри VI. Крал Едуард IV е принуден да се спасява с бягство в Бургундия.
Още на следващата, 1471 година, Едуард IV се връща с нова войска, готов да продължи битката за трона. Херцог Кларънс отново сменя страните и се връща под опеката на брат си. На 4 май 1471 година се провежда битката при Тюксбъри, която слага фактически край на историята на рода Ланкастър. Йорк нанасят съкрушително поражение на противника си, като в сражението е изклана почти половината му войска. Мястото, на което се провежда битката, в английската история е наричано „Кървавата ливада“.
 |
| Едуард от Уестминстър, принц на Уелс |
Няколко дни по-късно в затвора умира Хенри VI. Официалната версия твърди, че това се случва заради „огромната мъка по загубения син“. Мнозина историци обаче предполагат, че триумфиращият Едуард IV просто е решил „окончателно да затвори досието Ланкастър“.
Гражданската война временно е прекратена и за мнозина изглежда, че това е краят ѝ. Едуард IVуправлява уверено Англия. Но в навечерието на 41-ия си рожден кралят внезапно почива. За нов крал следва да бъде провъзгласен 12-годишния му син Едуард V, но също толкова внезапно се оказва, че има много сериозен съперник. Този път заплахата не идва от рода Ланкастър, а от Йорк – друг от по-малките братя на Едуард IV, Ричард от Глостър.
По време на Войната на розите, Ричард е лоялен към брат си, като не се оттегля от него дори и в периодите на неуспехи. След смъртта му обаче, той заявява амбициите си за наследяване на трона, като се позовава на това, че синовете на починалия крал са незаконнородени. Двамата малолетни принца са заточени в Тауър, а Ричард от Глостър е провъзгласен за крал Ричард III.
И до днес не е ясно какво се случва с племенниците му. Според най-разпространената версия, след като е коронован, чичо им заповядва да бъдат убити. Така или иначе, принцовете изчезват завинаги.
Ричард III се опитва да започне да възстановява държавата и да укрепи властта си, но се сблъсква с обединената опозиция на уж окончателно сломените Ланкастър и другите роднини на краля от Йорк. Сплотяването на „непримиримите“ доскоро враждуващи фракции срещу Ричард III се случва най-вече заради съдбата на безследно изчезналите принцове – обвиненията за грозна разправа с деца тегнат като неописуем товар върху краля.
 |
| Крал Ричард III |
Хенри Тюдор се ражда през 1457 година, когато Войната на розите вече е в ход и правата му да претендира за английския престол изглеждат много мъгляви. Но, първо, към 1485 година противниците в гражданската война с общите си усилия взаимно са изклали почти всички явни претенденти за трона. И, второ, на опозицията е нужен лидер, всяващ респект у всички страни, а Хенри Тюдор пасва идеално за тази роля идеално.
През 1485 година 28годишният Хенри, който голямата част от живота си е прекарал като изгнаник във Франция, дебаркира с войските си на бреговете на Англия. Насреща му тръгва с армията си крал Ричард III.
 |
| битката при Босуърт |
 |
| Крал Хенри VII |
В стремежа си да сложи край на междуособиците, Хенри VII се жени за дъщерята на Едуард IV, Елизабет, и с това обединява в своя герб двата символа – на бялата и червената роза. Всъщност, вече просто няма кой с кого да воюва. Английският елит на практика взаимно се е изклал, а освен това и държавата е икономически разорена. Претенциите за френския трон и към владенията в континенталната част на Европа по време на Войната на розите на практика се изпаряват.
Но векове по-късно, цялата тази кървава и мръсна история за подлост, интриги, предателства и безкрайни масови кланета и убийства, се е превърнала в прекрасна основа за създаването на произведения, които носят много приходи на развлекателната индустрия. И в това няма нищо чудно, защото хората обичат да слушат и разказват приказни истории.
 |
| Розата от герба на Хенри VII Тюдор, обединила символите на враждуващите клонове от династията на Плантагенетите - Бялата роза на Йорк и Червената роза на Ланкастър |
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар