23.5.17

Предателството е част от човешката същност. Никой не е застрахован от това, да бъде предаден или самият той да се превърне в предател.

В периода май – октомври 1430 година край стените на град Компиен се водят няколко от неизброимите сражения по време на Стогодишната война. По това време херцогство Бургундия е във военен съюз с Англия. В течение на предходните 10 години английският регент на Франция Джон, херцог на Бедфорд, съвместно с бургундския херцог Филип III завладяват почти цялата територия на Франция, намираща се на север от Лoара. През 1429 година обаче, англичаните и бургундите търпят няколко сериозни поражения от френските войски, предвождани от легендарната Жана д'Арк.

Вследствие на тези победи французите настъпват на север и нанасят решително поражение на англичаните в битката при Пате на 18 юни 1429 година. Всички градове по пътя им ги посрещат с мир и отварят вратите на крепостите си. Компиен се пада в страни от главното направление на движение на френските отряди, но градът заявява своята вярност към Шарл VII, веднага след като той е коронован в Реймс. Преди това градът се намира под контрола на бургундите.

В началото на март 1430 година става ясно, че Филип III има намерение да обсади Компиен. Жителите му започват да се готвят за отпор срещу обсадата. Кралят на Франция Шарл VII решава, че на Компиен е нужно да се помогне, за да се наруши стратегическият замисъл на бургундско-английската страна.

След неуспешния щурм на Париж през септември 1429 година Жана д'Арк не е допускана до командването на значими отряди. През април 1430 година тя успява да събере около 3-400 доброволци и в средата на май пристига на помощ на Компиен. През следващите няколко дни се случват отделни сблъсъци между обсадените и обсаждащите войски. На 23 май 1430 година Жана д'Арк решава да нанесе внезапен удар по позициите на бургундите на северозапад от Компиен. По нейно мнение в този участък силите им са най-уязвими.

Изненадата обаче не се случва. Отговарящият за този участък Жан Люксембург, докато извършва проверка на територията, забелязва подготовката на французите и успява да разгърне войските си. Французите се оказват в пъти по-малко като численост. Жана д'Арк командва отстъпление.

Последвалите събития са все още въпрос на дискусии. Градските порти се оказват затворени пред войниците на Жана д'Арк. Дали това е преднамерена постъпка и единствено възможна мярка за защита на града от превземане, или е предателство, с цел да се избавят от досадното присъствие на орлеанската дева – не е до край изяснено. Така или иначе, прикриващите отстъплението на френските сили, предвождани от Жана д'Арк, са обречени.

Жана д'Арк е пленена. Прави няколко опита да избяга, но не успява. Задълженият й за много от победите френски крал Шарл VII я изоставя и не предприема никакви опити да я освободи.
Това е последното сражение на храбрата французойка. В края на годината срещу 10 000 златни лири бургундите я предават на англичаните, които я изправят пред съд, като я обвиняват уж в ерес. Процесът срещу нея носи чисто политически характер, независимо от обвиненията и от това, че я съди църковен съд. Заключена е в тъмница в Руан и отношението към нея е като към военнопленник. Процесът продължава от януари до май 1431 година. В крайна сметка е призната за виновна в еретични прегрешения и осъдена със смъртта на еретиците – изгаряне на клада. На 30 май 1431 година на площада на стария пазар в Руан е издигната клада, на която е изгорена младата и непокорна Жана д'Арк. Смъртта й, както и стореното от нея приживе я превръщат в символ. След края на Стогодишната война църковен съд преразглежда делото й и я обявява за невинна. Векове по-късно – на 16 май 1920 годинапапа Бенедикт XV я обявява за светица.

0 коментара:

Публикуване на коментар