Бони и Клайд или истинската история за осакатени човешки съдби, кръв и бруталност

В годините от началото на демократичните промени у нас съществуваше тенденцията, свързана с придаването на романтичен привкус на… престъпността. Откровени бандити и брутални убийци нерядко биваха представяни като жертви на стечение на обстоятелствата, нещастници, отхвърлени от обществото, които също имат нужда от състрадание и разбиране. Цял един период от най-новата ни история е белязан от измамната теза, че „не те са такива, а животът е груб“.

Тази тенденция обаче изобщо не е нещо ново: явлението, да се придават романтични нотки на престъпността има много дълга история в световен мащаб. Не са единични случаите, когато същински изверги или просто обикновени престъпници само десетилетия по-късно биват превръщани в поредния пример на „романтични последователи на Робин Худ“ и вече не будят отвращение с постъпките си, а напротив, печелят искрените симпатии на масите.

Класически пример на това явление са прочутите Бони и Клайд – американски гангстери от 30-те години на ХХ век. За тях са написани стотици книги, десетки песни, заснети са маса филми и телевизионни сериали. През 1967 година филмът „Бони и Клайд“ на режисьора Артър Пен, в който главните роли са поверени на Уорън Бейти и Фей Дънауей, обира много награди, в това число и две статуетки „Оскар“.

Какви обаче, са истинските Бони и Клайд, преди да се превърнат в герои на масовата култура?
Историята им е пряко свързана с Голямата депресия. Икономическата криза, продължила почти цяло десетилетие, разорява и превръща в абсолютни бедняци милиони американци. По същото време настъпва и разцвета на гангстерския период в САЩ, когато бандитските групировки се превръщат във „втора власт“, която много често е и далеч по-могъща, отколкото официалните власти.



Това обаче, по никакъв начин не се отнася за Бони и Клайд. Те не принадлежат към някаква мощна мафиотска структура, а са нещо, което в годините след началото на прехода у нас наричахме „мутри“ – единаци, неуправляеми престъпници, които отказват да се подчиняват на когото и да било, докато сеят около себе си хаос и смърт.

Бони Елизабет Паркър и Клайд Честнът Бароу са родом от Тексас. Тя произхожда от работническо семейство: баща ѝ работи в каменоломна, а майка ѝ е шивачка. Той израства в многодетно и бедно фермерско семейство.
В училище Бони е сред отличните ученици, притежава богата фантазия и според много от учителите ѝ, притежава добри актьорски заложби. И разбира се, както се случва често, добрите момичета намират за привлекателни лошите момчета. На 15-годишна възраст Бони се оказва увлечена по Рой Торнтън – местен хулиган и побойник, за когото никой не се съмнява, че рано или късно (по-скоро рано) ще се окаже зад решетките. Въпреки тези му качества, Бони се омъжва за Рой през 1926 година (т.е. на 16-годишна възраст; родена е на 1 октомври 1910 година). След сватбата започва работа като сервитьорка.

Младоженците успяват да изкарат заедно цели… 12 месеца. Първо Рой започва със седмици да не се прибира у дома, а Бони, след като известно време търпи подобно поведение от страна на съпруга си, в крайна сметка решава да го напусне. Мистър Торнтън няма нищо против. А съвсем скоро след раздялата им той се оказва зад решетките (оправдавайки очакванията на местните жители). През цялото време, когато съпругата му се превръща в криминална легенда от федерален мащаб, Рой Торнтън е във затвора.

Клайд Бароу е с една година по-голям от Бони. Роден е на 24 март 1909 година. Още на 16-годишна възраст, заради това, че не връща навреме кола, взета под наем, Клайд  се оказва зад решетките. Прекарва съвсем малко време в ареста, но много скоро след като е освободен, отново го задържат, този път заедно с брат му. Новият арест е защото двамата са хванати да крадат пуйки. Клайд изобщо не се впечатлява от първите случаи на проблеми със закона и това, че прекарва известно време зад решетките. Вместо очакваният респект от ограничаването на свободата, младежът, който освен това има и работно място, продължава да се занимава с кокошкарски кражби и крадене на коли.



Но и на тези времена идва край. През месец април 1930 година, когато Клайд вече е навършил 21 години, отново е арестуван и този път не го прибират в местния арест, а го изпращат в затвора в Ийстхам. По-късно сестра му, Мери Бароу, разказва, че „в затвора трябва да му се е случило нещо ужасно, защото след това той вече никога не беше същия, както преди“. Вятърничавият хулиган се превръща в подтиснат и озлобен човек, който ненавижда всичко в света. По-късно хора, които са „лежали“ с Клайд в затвора  в Ийстхам, казват, че изведнъж започнал да се държи „като гърмяща змия“.

Някои биографи на гангстерската двойка спекулират, че причина за рязката промяна при Клайд най-вероятно е това, че в затвора става жертва на сексуално насилие. Твърди се, че младежът е харесан от един от затворниците, който многократно го изнасилва. Накрая, обаче, Клайд просто убива насилника си. Но тъй като нищо не е официално доказано, през 1932 година Клайд Бароу е освободен от затвора.

Клайд Бароу

В началото на 1932 година на събиране у тяхна обща позната, съдбата среща Бони Паркър и Клайд Бароу. Той е 22-годишен, озлобен на целия свят престъпник, току-що излязъл от затвора. Те е 21-годишна скучаеща сервитьорка с бурна фантазия, падаща си по „лоши момчета“ и мечтаеща за „опасности и приключения“. Бони си води дневник, в който записва и стиховете, които сама е съчинила. По записките ѝ става ясно, че в мечтите ѝ липсва идеята за дълъг живот и голямо щастливо семейство. Тя просто иска „да се забавлява“. Клайд веднага харесва Бони и в крайна сметка се оказва, че точно той е човекът, който може да ѝ предложи „веселбата“, която тя търси.



По-късно легендирането на бандата на Бони и Клайд (с тях „работят“ още няколко души) ще затвърди в масовото съзнание, че гангстерите се „специализират“ в банковите обири. Това обаче не е така: основно нападат малки магазини и бензиностанции.

Клайд мечтае да отмъсти на затвора, в който е преживял огромно унижение. Замисля отмъщението си като организиране на масово бягство. За да се сдобие с пари, с които да осъществи замисъла си, започва с бандата си да ограбва малки магазини. На 30 април 1932 година, докато извършват поредния грабеж на магазин, собственикът на търговския обект опитва да се защити, но е убит от нападателите. Бони не участва в този „удар“.

Убийството на магазинера изобщо не впечатлява Клайд, а напротив – разлютява го. На 5 август 1932 година Бароу, заедно с един от бандитите му Реймънд Хамилтън, пият в бар в Стрингтаун. Когато в заведението влизат местния шериф и помощникът му, бандитите просто ги застрелват.

На 11 октомври Клайд убива и друг собственик на магазин – Хауърд Холъм. При това нападение плячката е 28 долара и продукти от магазина.

Бони също не се притеснява от убийствата. Тя обаче заявява на Клайд, че всичко това са „дребни бонбонки“ и трябва да започнат да се занимават със „сериозни неща“. Тогава бандата започва да напада банки.

Реймънд Хамилтън е заловен от полицията. Съден е и получава присъда от 60 години затвор. На негово място в бандата идва 16-годишният У. Д. Джоунс. Момчето се оказва „достоен ученик“ и още на следващия ден, след като Клайд го приема за „свой човек“, убива собственик на автомобил, който се опитва да му попречи да я открадне.



Бандитите си създават „щаб“ в град Джоплин, щата Мисури, който си е заслужил славата на „убежище за гангстерите“ в САЩ. В тристайната къща с гараж живеят първо тримата, а по-късно петима – към бандата се присъединява братът на Клайд Бък, който е излязъл наскоро от затвора, със съпругата си Бланш. Твърди се, че Бък отива при брат си, за да го убеди да се откаже от този живот, но после решава, че Клайд „върви по правилния път“ и го следва в "забавленията".

Къщата в Джоплин, в която се установяват Бони и Клайд

Така се случва, че легендата за Бони и Клайд се ражда в Джоплин. Творческата артистична натура на Бони не ѝ дава покой. Може би това я подтиква да наема фотографи-любители, които да ѝ правят снимки, докато тя им позира, превъплъщавайки се в различни образи. Клайд също се включва в тази игричка. Бандата изобщо не се опитва да предприема каквито и да е предпазни мерки. Безкрайните им веселби започват да дразнят съседите. А когато веднъж от дома им се чува изстрел (Клайд неволно натиска спусъка, докато чисти оръжието си), съседите викат полиция.

Бони Паркър позира с револвер и цигара

В САЩ по това време е в сила „сухия режим“, затова полицаите решават, че си имат работа с лица, занимаващи се с контрабанда на алкохол.

Рано сутринта на 13 април 1933 година полицията пристига пред къщата на бандата и блокират изхода от гаража. Гангстерите обаче нямат никакво намерение да се предават и започва престрелка. Един от полицаите е убит, други двама са ранени. Бони, Клайд и другите трима от бандата се измъкват. Полицията обаче, се сдобива с целия фотоархив на бандата, а вестникарите, добрали се до нещо толкова „ценно“, започват да раздухват историята на „впечатляващата бандитска двойка“.

Известността създава маса проблеми за бандата. Всеки вече може да ги познае от снимките, тиражирани по вестниците. Затова става просто невъзможно да се появяват на многолюдни места, да отседна хотел или да влязат в закусвалня. В най-добрия случай се налага да нощуват в крайпътни мотели, далеч от големи градове, но по-често трябва да се задоволят със сън в някоя горичка около слаб огън.



През юни 1933 година бандата катастрофира с автомобила, с който се придвижват. Бони е най-тежко пострадалата при инцидента. Десният ѝ крак е наранен зле и тя започва силно да куца. Няколко дни след катастрофата бандата се настанява в мотела Red Crown в Арканзас. Бдителният собственик на заведението обаче, се усъмнява, че има нещо гнило в цялата работа: регистрират се трима, а от автомобила излизат петима. Гостите му облепят с вестници прозорците на стаите, купуват храна и алкохол като за много голяма компания. Освен това, на собственика на мотела не му допада и фактът, че Бони, която е изпратена да оформи наемането на стаи, се появява в рецепцията, обута в… панталони. По онова време в патриархалния Арканзас се смята, че жена не би обула панталон, ако не е престъпник.

Арестуваната Бланш Бароу

Собственикът се обажда в полицията и през нощта полицаите атакуват мотела. Престъпниците отново успяват да се измъкнат, но Бък и Бланш Бароу са тежко ранени по време на престрелката и бягството. Полицията е по петите на престъпната група. Бандитите се скриват в запустял парк с атракциони в Айова, но и там присъствието им е забелязано. Полицията атакува импровизирания им лагер. Трима от бандата успяват да се измъкнат, но съпрузите Бък и Бланш Бароу са задържани. Няколко дни след ареста, братът на Клайд почива от раните си.

16-годишният У.Д. Джоунс, който само за две седмици, след като се присъединява към Бони и Клайд, извършва две убийства

На 20 август Бони, Клайд и У.Д. Джоунс нападат оръжеен магазин в Илинойс и попълват бойния си арсенал. След това решават, че трябва да посетят роднините си. В Хюстън, където живее майката на Джоунс, полицаите устройват засада и го арестуват. През месец ноември, останали вече само двамата, Бони и Клайд се местят в Тексас, където влизат във връзка с роднините си. Уреждат си среща в запустяло селце. Местният шериф, след като научава за уречената среща, организира засада, но престъпниците усещат, че нещо не е наред и отново успяват да се изплъзнат от капана.

Клайд не е забравил обаче, каква е основната му цел. На 16 януари 1934 година той реализира плана си: гангстери атакуват затвора в Ийстхам, провокирайки масово бягство на затворници, при което загива офицер от охраната. Това вече е удар по държавната система. Проблемът вече е от федерален мащаб и за да се справят с него властите изпращат най-добрите си служители, подпомагани от цялата полицейска мощ на щата Тексас.

Франк А. Хамър

Човекът, на когото е поверено да се справи с „мутрите“, също не се ползва само с добра репутация. Франк А. Хамър е пенсиониран тексаски рейнджър, известен като безпощаден „ловец на глави“. На сметката му има десетки арестувани, но освен това и 50 убити лично от него престъпници. Хамър и хората му дишат във врата на Бони и Клайд. Те пък се държат като притиснат в ъгъла звяр. На 1 април 1934 година убиват двама патрулиращи полицаи. В отговор на това властите обявяват награда за труповете на Бони и Клайд; след всичко сторено от тях, просто никой не желае и да си мисли, че трябва да ги хванат живи.

Последна жертва на бандитите става констебълът Уилям Кембъл, когото убиват в градчето Комерс в щата Оклахома.



След като се запознава много детайлно с досието на бандитите, Франк Хамър им подготвя капан. Засадата на Бони и Клайд е организирана на селски път в Биенвил, Луизиана.
На 23 май 1934 година екипът на Хамър, в който участват шестима ловци на глави, близо до градчето Сейлис атакува двамата бегълци. Автомобилът „Форд“, с който се придвижват Бони и Клайд, е подложен на масиран огън. По-късно при огледа е установено, че във возилото  са попаднали 167 куршума и голяма част от тях са пронизали и бандитите. В трупа на Клайд патоанатомите откриват над 50 куршума, в трупа на Бони – повече от 60.

Автомобилът, в който са ликвидирани Бони и Кладй

Бизнесът покрай репутацията на Бони и Клайд започва непосредствено след ликвидирането им. За да видят телата на убитите, желаещите трябва да заплатят по един долар. Оказва се, че такива има много. Личните вещи на гангстерите са присвоени от хората от екипа на Хамър, а по-късно, чрез трети лица, са продавани на търгове. Франк Хамър прибира за себе си оръжието, което ползват Бони и Клайд, както и рибарските принадлежности, с които са опитвали да си набавят храна в най-трудните дни на преследването им.

Бони и Клайд са погребани на различни места. Това не пречи гробовете им да се превърнат в туристически обекти на практика веднага след погребенията. Ситуацията в това отношение изобщо не се е променила и в наши дни.

Случаят с Бони и Клайд става повод да се въведат промени в застрахователната система на САЩ. По времето, когато върлуват двамата бандити, застраховката живот гарантира изплащането на застрахователната премия на роднините, дори ако застрахованите са престъпници по смисъла на закона и са били ликвидирани от полицията. След като роднините на двамата получават парите по застраховките живот, които Бони и  Клайд са сключили, системата в застраховането спешно е ремонтирана.



През 1934 година двадесет приятели и роднини на Бони и Клайд получават присъди по обвинения в помагачество и укривателство. Дори непълнолетната сестра на Клайд, Мери Бароу е осъдена символично на един част арест.

Съпругът на Бони, Рой Торнтън, с когото тя официално не успява да се разведе, след като научава за смъртта на съпругата си, казва: „Радвам се, че са успели да се забавляват така. Краят им е много по-добър, отколкото да ги хванат“. Три години по-късно Торнтън е убит по време на опит да избяга от затвора.

Историците дълги години се опитват да отговорят на въпроса, защо от масата гангстери от епохата на Голямата депресия, с най-голяма популярност се сдобиват Бони и Клайд? Повечето се обединяват около мнението, че основни фактори за това са артистичната натура на Бони, шумотевицата, която вдига по случая пресата и пуританските нрави в САЩ по онова време. Снимките, на които Бони позира и днес ни се струват съвсем безобидни, по нейното време са смятани за върха на порочността и разгула. За общественото мнение е предизвикателство да приеме не само убийствата и престъпленията на Бони и Клайд, но и извънбрачната им сексуална връзка, която – отново благодарение на пресата – тайно подклажда желанията у много американци да преживеят нещо подобно.

Преди повече от осем десетилетия публиката просто не иска да види, че зад „красивата картинка“ на вестникарските истории за Бони и Клайд, са скрити осакатени човешки съдби, кръв и насилие. Но и днес публиката не желае да види очевидното.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>