"Фалшивите новини" в древен Рим. Пропагандата, белязала съдбите на Клеопатра и Марк Антоний

Съвременните медии и социалните мрежи изобилстват от заблуждаващи съобщения и фалшиви новини. Президентската надпревара в САЩ отприщи взаимните обвинения между привържениците на различните лагери, и всеки от тях твърди, че другата страна тиражира фалшиви новини, за да дискредитира противника. Тази практика не е нова и всеки знае, че се нарича пропаганда; в съвременният ѝ вариант акцента пада върху фалшивите новини.

Но пропагандата не е от вчера, а един от най-бруталните примери в историята ни връща в древен Рим, в самия край на републиканското управление, когато след почти столетие на граждански войни, хаос и политически убийства, Рим се озовава на прага на социален и политически колапс.

Римската република по времето на Втория триумвират

Това е времето на т.нар. Втори триумвират. Съюзът, сключен между Октавиан - изненадващо посочен от могъщия Юлий Цезар за негов наследник, и някогашният човек, играл ролята на дясна ръка на диктатора Марк Антоний, е на път да се разпадне, което прави сблъсъка между двамата неизбежен. Историята е добре позната - Марк Антоний, след като получава под свое владение източните провинции на Рим, започва да ги управлява в стила на феодалните традиции, а за капак е съблазнен от изкусителната царица на Египет Клеопатра. Оттегля се от Рим и заживява сред разкоша на Александрийския дворец на Клеопатра в Египет. В същото време съюзникът му, но и основен конкурент, Октавиан (по-късно Август Цезар), остава в Рим и освен да се справя с несгодите на поставените под негово управление италийски земи и западни провинции, трябва да се научи как да влияе на Сената, който все още е уважавана от народа институция.

Точно в този момент се разгаря една от най-свирепите пропагандни кампании, достигнала кулминацията си през 33 г. пр.н.е. И двете страни се борят само за едно - спечелването на обществената подкрепа, която би им гарантирала и военния потенциал, да влияят върху събитията. И точно както в наши дни, залогът е много висок - през 33 г. пр.н.е. Рим е господстващата сила в целия Средиземноморски регион.

Римски ауреуси с ликовете на Марк Антоний (ляво) и Гай Октавиан (дясно), изсечени през 43 г. пр.н.е. в чест на сключването на Втория триумвират. На всяка от тях е изсечен надпис "III VIR R P C", който означава "Един от тримата мъже, управляващи Републиката".

Младият Октавиан в крайна сметка се оказва майстор в пропагандата. Освен това, тъй като физически се намира в Италия, за разлика от Антоний, който е в далечен Египет, Октавиан има възможността да влияе много повече върху Сената и народа на Рим.

Статуя на Октавиан Август с
лаврова корона

Слухове и интриги се раждат и от двете страни, но все пак е нужна една такава "фалшива новина", която да се превърне в прословутата капка, от която чашата на търпението прелива. Октавиан успява да се сдобие с документ, за който твърди, че е официалното завещание на Антоний. В онези времена, всеки състоятелен мъж пише завещанието си далеч преди да е усетил приближаването на смъртта. Официалните документи се предават за съхранение в храма на весталките и никой няма право да получи документа, преди авторът му да е напуснал "земната прах". Как Октавиан се сдобива със завещанието на Антоний е друга история. Важното е, че този документ се оказва същинска "сензация", както биха го определили днес.

Специалистите по история все още водят дебати, дали това е било истинското или фалшифицирано завещание на Антоний. В него обаче се съдържат такива разпореждания, които за римските нрави от онова време са абсолютно ужасяващи. Затова не е чудно, че всички в Рим се настройват срещу Антоний. Октавиан прочита на глас документа пред Сената (така пише Плутарх) и освен това издейства от сенаторите правото да се изготвят копия на завещанието, които да бъдат изнесени на форума и да бъдат разпратени по куриери до всички краища на провинциите. Актът на прочитане на чуждо завещание сам по себе си е "варварско" действие за римляните, но този факт остава на заден план, след като публиката научава каква е последната воля на Марк Антоний.

С документа Октавиан в крайна сметка успява да убеди Сената и народа на Рим - в това число и многобройните все още привърженици на Антоний - че Марк Антоний е заслепен от любов, загубил си е главата и се е предал изцяло във властта на съблазнителната египетска царица Клеопатра.

В завещанието са записани много клаузи, които жегват римляните по болното място - анти-източните (и анти Клеопатра) предразсъдъци, които само чакат да бъдат "настъпани". Римляните от край време се отнасят с недоверие към богатствата и лукса на Изтока, да не говорим, че за тях е напълно непозната идеята жена да получава каквато и да е власт. А Клеопатра разполага не просто с каква да е, а с пълната и огромна власт (и средства) на фараон.

Клеопатра и Цезарион. Релефи от храма в Дендера

Написаното от Антоний в завещанието му потвърждава, че той има намерение да завещае цялата си собственост на децата си от Клеопатра. Двамата имат три деца - близнаците Клеопатра Селена и Алексанндър Хелиос, и син Птолемей Филаделф. Наследството на Антоний също не е малко и представлява огромните територии на източните провинции, които са под негова власт след сключването на Втория триумвират.

Със завещанието си Антоний декларира още, че Цезарион, синът на Гай Юлий Цезар и Клеопатра, е законният наследник на Цезар. Това е изключително опасно за авторитета на Октавиан, който е осиновен от Цезар и се води единствен негов наследник. Родната кръв на Цезар в далечен Египет, признат от Марк Антоний за законен наследник може да разколебае верните на Юлиите ветерани, което на практика означава, че Октавиан би останал без легиони.

Антоний е записал в завещанието си, че иска да бъде погребан в семейния мавзолей на Птолемеите в Александрия. Това му последно желание римляните приемат за най-брутално. То успява да убеди народа и Сената на Рим, че Антоний наистина желае да бъде деспотичен владетел, който ако бъде оставен да властва в Рим, ще тласне държавата отново в руслото на монархията.

Интригуващото е, че след изваждането на бял свят на съдържанието на завещанието, вече няма никакво значение, дали документът е истински или фалшифициран. Завещанието на Марк Антоний се оказва онази пропагандна победа, от която Октавиан се нуждае и на която се надява. Сенатът на Рим отнема империума на Марк Антоний (т.е. го лишава от юридическото право да командва римски войски); без империум той няма легитимното право да води легиони.

Битката при Акциум. Картина на Лоренцо Кастро (1672 г.)

Така Марк Антоний се превръща в предател и прави далеч по-лесна задачата, да бъде настроен римския народ срещу него и в крайна сметка да му бъде обявена война. И наистина, римският Сенат обявява война, но не на Антоний, а на Клеопатра, царицата на Египет. Ходът е още една гениална стъпка от страна на Октавиан. Обявяването на война на Антоний би означавало гражданска война, а в гражданските войни народът много рядко пропуска да възненавиди върхушките и на двете враждуващи страни. Войната срещу Клеопатра обаче е друго нещо - Рим се изправя вече срещу външен враг, а не срещу един от най-добрите си пълководци.

Когато двете страни се срещат в битката при Акциум през 31 г. пр.н.е., Октавиан печели важна победа, която по-късно му носи и окончателното спечелване на войната. Краят също е известен, Антоний и Клеопатра се самоубиват, а Октавиан остава единствен владетел в Рим. След още няколко години приема когномена Август и на практика Рим се превръща в империя (нищо, че до края на дните си Август Цезар не приема титлата император и държи да го наричат принцепс).

Картина на Александър Бидас от началото на XIX век, пресъздаваща момент от IV действие, Сцена15 от драмата на Шекспир "Антоний и Клеопатра": Клеопатра оплаква умиращия Антоний.

Победителите не ги съдят. На тях се пада и правото да запишат своята версия за историята. Такава е и участта на Марк Антоний - да бъде запомнен като забележителен мъж и воин, поддал се на съблазните на една екзотична египетска царица. На Клеопатра се полагат "заслугите" да бъде приемана за изключителна изкусителка, успяла да оплете в мрежите си не само могъщия Цезар, но да накара и Марк Антоний да се отрече от Рим, за да предпочете нея.
И накрая идва перото на великия Шекспир, който завинаги запечатва за историята драмата за трудно взетото от Октавиан решение, да използва "онзи документ"; и за слабохарактерният Антоний, загубил главата си от любов по една жена.

------------
* Статията е на историка и археолог, специалист по римска история, Ив Макдоналд

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>