Пол Сезан и неговият неподражаем рисунък

Пол Сезан се ражда на 19 януари 1839 година в Екс ан Прованс. Семейството, в което идва на бял свят е заможно, което му позволява да получи добро образование. Учи в колежа Бурбон, където се запознава с бъдещият голям писател Емил Зола. След това Пол започва да учи в университета в Екс, но не завършва и се посвещава изцяло на живописта. Баща му не одобрява изборът му, но въпреки това продължава да дава на сина си средства, с които да преживява.

Първият творчески период на Сезан (годините между 1860-1872) е наричан бароков, или романтичен. От това време са картините “В стаята”, “Момиче на пианото”.

Сезан започва да учи в Школата за изящни изкуства в Екс ан Прованс. След това известно време прекарва в Париж, където се запознава с художниците импресионисти Камий Писаро, Реноар, Моне. Настъпва нов творчески период за Сезан – импресионистичния. Но стилът не се оказва негов – след няколко участия в групови изложби с други импресионисти, Сезан започва да търси своя собствен маниер на рисуване. Помага му Камий Писаро, който се оказва освен добър художник и много вещ педагог. От това време е натюрморта “Букет цветя в синя ваза”, например.

Върховете в творчеството му са картините, които Сезан рисува в периода 1879 – 1888 година. Критиците наричат този период “конструктивен”. Тогава се раждат платна като “Пиеро и Арлекин”, “Плодове”. След това започва т.нар. “синтетичен” период в творчеството му, през който Сезан рисува много от сюжетните си и пейзажни картини, както и няколко портрета.

От началото на новия ХХ век Пол Сезан започва да рисува само спонтанно, т.е. без предварително да подбира и подготвя композициите. По онова време вече е признат художник и участва с картините си в изложба по време на Световното изложение в Париж.
Пол Сезан почива в родния си Екс ан Прованс на 22 октомври 1906 година след дълго боледуване и тежка пневмония.

В годините, преди да го споходи славата художникът преживява доста скромно. Радва се, когато може да продаде картина за 40 франка (20 франка по онова време е наемът на стая в Париж). Днес обаче картините му са много ценни. Една от тях, натюрмортът “Завеса, глинена кана и фруктиера”, рисувана през 1893-94 година, заема шестото място в списъка на 500-те най-скъпи картини в света. На последния търг през 1999 година, на който е продадено платното, цената му достига 60,5 милиона долара.