Битката при Гайся от 202 г. пр.н.е. е решаваща за изхода от конфликта между царствата Хан и Чу за наследството на властта над Поднебесната, обединена за пръв път от Първия император – Цин Шъхуанди. Конфликтът продължава между 206 и 202 г. пр.н.е. и е разрешен точно от това сражение, за което се приема, че се провежда на 19 януари 202 г. пр.н.е.
Първият император Цин Шъхуанди почива на 10 септември 210 г. пр.н.е. Властта над обединен Китай преминава към сина му Цин Ер Ши, който обаче управлява толкова зле, че в страната избухва бунт. Бащата успява да завладее воюващите от векове шест независими царства - Хан, Вей, Чу, Чжао, Ян и Ци – като с това поставя началото на първата в историята на Китай императорска династия Цин. Управлението му е белязано с изключителна строгост.
Синът, след като приема тронното име Ер Шъхуанди, се оказва зле подготвен за да продължи управлението и след едва три години властване, е убит. На трона се оказва племенникът му, който също е толкова неспособен да ръководи държавата. В периода между смъртта на Цин Шъхуанди (210 г. пр.н.е.) и до 206 г. пр.н.е., бившите покорени царства водят нескончаеми битки, за да поемат властта на династията Цин. Конфликтите между отделните стари царства се разгарят често. В крайна сметка, армиите на Цин са разгромени и от тази победа се раждат двама големи печеливши: военните предводители Лиу Бан от царство Хан и Сян Ю от царство Чу.
И двамата са много добри пълководци и имат големи заслуги в разгрома на армиите на династия Цин. Сян Ю води повечето битки, но Лиу Бан е със заслугата за превземането на столицата на Цин, с която идва окончателната победа. Сян Ю произхожда от благороднически род. Тъй като баща му умира, когато е Сян Ю е много малък, отглежда го чичо му Сян Лян. Когато отраства и поема командването на войските на собственото си царство, получава титлата „княз на западна Чу“.
 |
| Лиу Бан и Сян Ю |
Спорът между двамата се заражда след разгрома на Цин. Породен е от това, че Сян Ю предявява претенциите си да бъде по-важният за победата. Като такъв, разделя териториите на 18 области и започва да преразпределя владенията на земи, както и да издава разпореждания на другите царства. Така обаче се намесва в делата на Лиу Бан, който получава под своя власт царството Хан. С действията си Сян Ю на практика се разпорежда с територии под властта на съперника си. Лиу Бан оспорва тези решения, в отговор на което получава арогантно игнориране на настояванията му. Накърненото му достойнство от поведението на доскорошния му съюзник копнее за реванш. Лиу Бан събира силите си и напада Сян Ю.
В периода между 206 и 202 г. пр.н.е. Хан и Чу водят множество сражения помежду си. Останалите царства имат много непредсказуемо поведение – постоянно сменят страните, на които застават. До голяма степен успехът в завоюването на всички царства Първият император дължи на това, че пренебрегва напълно „рицарските правила“ във воденето на военни действия. Без да се съобразява с условностите той винаги провежда тотални военни кампании, до пълното разгромяване на врага. Този урок много добре научават и Лиу Бан, и Сян Ю. Противопоставянето между царствата Хан и Чу коства хиляди човешки животи и разорението на огромни територии земеделски земи и градове.
Битките между двете страни не спират до 203 г. пр.н.е., когато Сян Ю успява да договори примирие, известно в историята като Договора от портата Хонг (или понякога наричан Договора от канала Хонг). Според условията на договора, Китай трябва да бъде поделен между царствата Хан и Чу. Лиу Бан подписва споразумението, но той е човек, който желае същото единение на всички царства под една власт и мощта, което това обединение носи на Цин Шъхуанди. Затова съвсем скоро след сключването на мира, Лиу Бан нарушава споразумението и започва отново военните действия.
Сян Ю обаче успява да отблъсне атаката и на свой ред изтласква армиите на противника, като принуждава Лиу Бан да мине в защита. Нещо повече: обсажда столицата на царство Хан. Лиу Бан обаче, привлича на своя страна Хан Син, владетел на царство Ци и генерал Пън Юе от провинция Лианг. Едновременното нападение от двамата съюзници срещу царство Чу и атаката от силите на Лиу Бан, принуждават Сян Ю да свали обсадата и да се завърне у дома, за да защитава царството си. Войските на Хан Син имат задача, да тормозят с набези отстъпващия противник. Хан Син прави дори нещо повече – атакува оттеглящата се армия на Сян Ю. Целта му е да накара многобройната войска да навлезе в каньона край Гайся, където числеността ѝ ще работи срещу самата нея.
За да се осъществи този план, не малка роля изиграва и злощастно за Сян Ю стечение на обстоятелствата. При един от набезите, воините на Хан Син успяват да пленят съпругата му Юи, която винаги придружава младия си съпруг в бойните походи. Хан Син незабавно нарежда пленничката да бъде отведена в каньона близо Гайся и с това планът му да увлече цялата армия на противника, успява. Сян Ю, въпреки че разбира, че влиза в подготвения му капан, мобилизира силите си и тръгва да спасява любимата си жена. По-голямата част от армията си праща да се прибере в столицата на Чу, Пенчен, а заедно със 100 000 воини тръгва към Гайся.
Когато цялата му войска се оказва в каньона, Хан Син, който предварително е разположил силите си в засада, „нападнал от десет страни“ и започва безмилостна сеч. Сян Ю и верните му воини се бият до смърт и все пак успяват да спасят Юи. С настъпването на тъмнината битката утихва. Легендите разказват, че Лиу Бан и Хан Син нареждат на хората си и на пленените вражески воини да пеят родните песни на царство Чу. Мелодиите напомнят на останалите от армията на Чу воини за родния край, за семействата им и това оказва напълно деморализиращ ефект. Мъжете на Сян Ю започват да дезертират и под защитата на тъмнината поемат към домовете си.
Сян Ю се опитва да ги спре. Но съпругата му Юи го моли да отстъпи и да разреши на онези, които искат да напуснат, да си тръгнат. Сян Ю отстъпва и след това се усамотява със съпругата си, „за да изпият по чаша вино“. Твърди се, че през тази нощ Сян Ю съчинява тъжната мелодия „Песен за Гайся“, която и до днес се изпълнява. Докато слуша песните на родното си царство, изпети от враговете му, Сян Ю приема, че царство Чу е писано да бъде покорено от Хан и че каузата му е загубена. Историкът Сима Циен е записал, че двамата с младата му съпруга се редуват до сутринта да пеят тъжната песен, която се ражда край Гайся.
 |
| Наложницата Ию |
На сутринта Сян Ю остава с не повече от 800 воини. И въпреки малобройния си отряд, а може би и благодарение на това, по-лесното маневриране му позволява да се измъкне от каньона на Гайся. Отправя се директно към столицата си, но силите на Хан се впускат в преследване и го настигат при река У. Последва кратка, но ожесточена битка, в която повечето от оцелелите воини на Чу са изклани. Сян Ю се бие до последно и едва когато става ясно, че ще бъде заловен, се самоубива, като прерязва гърлото си със собствения си меч. Пълководецът е едва на тридесет години.
Победителят от този конфликт, Лиу Бан, се провъзгласява за император и приема тронното име Хан Гаодзу. Той става основоположник на династията Хан, която управлява Китай от 202 г. пр.н.е. до 220 година от новата ера. Хн Гаодзу дели властта си със съпругата си Лу Джи. С течение на времето императорът започва да се отнася с подозрение към старите си съюзници Хан Син и Пън Юе. Под претекст, че двамата се опитват да предизвикат бунтове, нарежда да бъдат екзекутирани. А за да не падне вината върху него, заповедта за убийството им идва от Лу Джи.
 |
| Лиу Бан, император Хан Гаодзу |
На 15-итна километра източно от съвременния град Суджоу в североизточната част на Китай, който е прочут сред туристите с великолепните си каменни мостове, се намира друг атрактивен туристически обект: гробницата на наложница Юи. Китайците, когато искат да опишат безизходна ситуация, използват фраза, също свързана с битката при Гайся. Чуете ли някой да казва, че се чувства „заобиколен от песните на Чу“, значи е попаднал в много голяма безизходица.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар