Всеки народ заслужава съдбата си. Шарл дьо Монтескьо

Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо се ражда на 18 януари 1689 година в семейното имение Шато дьо ла Бред, близо до Бордо, Франция. Аристократичният му произход и възможностите на семейството му позволяват да получи отлично за времето си образование. През 1705 година завършва колеж в Бордо и заминава за Париж, за да задълбочи познанията си в областта на правото. През 1714 година се връща в Бордо, където първо е назначен за съветник в градския съд, а две години по-късно става и един от двамата вице-президенти на правораздавателната институция.

"За духа на законите"

Първият му роман излиза през 1721 година. “Персийски писма” е написан в епистоларен стил, под формата на писма, изпращани между двама измислени персийци. Романът е много добре приет и печели симпатиите на публиката с много живата си сатира на френското общество, описвана през погледа на въображаемите неевропейски пътешественици.

През 1725 година Монтескьо пише поемата в проза “Гнидски храм”, издържана в хедонистичен стил. През следващата година се премества отново във френската столица и съвсем скоро се появява нова поема в проза “Пътешествия из Париж”, която е в същия дух, както и предишната му творба. Заниманията с изящното слово обаче са недостатъчни за търсещия ум на Монтескьо. През 1728 година той поема на път, като си поставя за цел да изучи политическо-правните институции в редица европейски държави.

Посещава Италия, Прусия, Холандия, а в Англия живее около година и половина. Там изучава английското право и конституционните практики на парламентарната монархия. Впечатленията от всичко това се появяват на страниците на най-значимото му произведение – “За духа на законите”, излязло през 1748 година. Основна тема в труда е теорията за формите на властта. Монтескьо излага възгледите си, според които право на съществуване имат демократичната, аристократичната и монархичната форми на властта, а тиранията и деспотизма не бива да бъдат допускани.

Докато работи върху “За духа на законите”, основавайки се на обективността в историческите процеси и тотално отхвърляйки теологичните постановки, Монтескьо пише през 1734 година “Размишления върху величието и падението на римляните”. След “За духа на законите” пише още един трактат “Опит за вкусовете в произведенията на природата и изкуството”, който две години след смъртта му намира място в “Енциклопедия” на Дени Дидро.

Макар и признат за романист, Шарл дьо Монтескьо е известен преди всичко като историк-философ и мислител на държавническо ниво. Основоположник на френското Просвещение, което е характерно с вярата в разума, опирането на опита и науката и рационално по своята същност. Трудовете му, посветени на философските принципи в държавните дела, са задължителни за изучаване от всеки държавник, желаещ да управлява мъдро и успешно.

Шарл дьо Монтескьо почива на 10 февруари 1755 година в Париж.




-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>