Защо няма абсолютно черни котки

Около нас е пълно с котки – домашни, улични и диви. В главите ни пък едва ли не по наследство (разбира се, че не е вярно – научаваме го от възрастните) се предава суеверието за лошия знак, ако черна котка пресече пътя ни. Искрено вярващите в това суеверие не се свенят да сменят маршрута си, ако котка с “прокълнатия” цвят премине пред тях.

Но да се открие в наши дни абсолютна черна котка е сложно, дори – невъзможно. Все някъде черните котки по телата си имат петънце от друг цвят.

Може да ви се струва странно, но така стоят нещата. Дължим го на средновековието, когато не само черните, а изобщо котките са били недолюбвани. Черните – най-много.

Заради независимия си нрав и това, че обичат нощните разходки, котките през средните векове са смятани за изчадия на ада. И хората не са променяли маршрута си, ако животинката пресече пътя им. Изтъканият от суеверия средновековен човек предпочитал да види котките да изгарят на клади, много често като придружители на самотни жени, дръзнали да приютят някое от животните у дома си. Вещицата и нейната (или нейните) котка. Станало е клише, което и днес е живо.

А в цялата тази вахканалия против котешкото общество, най-много са го отнасяли черните котки. С течение на времето почти не останали чисто черни. Затова в наши дни да се открие абсолютно черна котка е направо непосилна задача. По-сложно е само да се изкорени суеверието у човек.