Най-старият италиански неандерталец се оказа 100 000 години по-възрастен

Преди около 500 хиляди години от общите ни предтечи са се разделили линиите на неандерталците и съвременния човек. Двата вида дълго време са съществували едновременно. Древните хора са живеели в различни региони по света, но пътищата на тяхната миграция към Европа и досега остават ненапълно изяснени. Обикновено за този процес се съди по възрастта на изкопаемите останки, на които се натъкват учените. Досега за най-старият “италиански” неандерталец се смяташе човекът от пещерата Алтамура, чиито останки през есента на тази година бяха датирани на възраст между 128 и 187 хиляди години. Нов анализ обаче, на радиоактивни частици, запазили се в останките от т.нар. череп от Сакопасторе, Италия, сочи възраст от около 250 000 години. По-рано се смяташе, че черепът се смяташе, че е на възраст от 100 – 130 хиляди години.

Черепът Сакопасторе I принадлежи на жена. Вторият череп - Сакопасторе II – е на същата възраст, но е принадлежал на мъж. Открити са през 1929 и 1935 година в кариера в околностите на Рим. И двата екземпляра носят редица архаични черти и вероятно се отнасят към ранните неандерталци. На черепът на мъжа има голяма дупка. Изследователите смятат, че е направена нарочно, за да се извлече мозъкът. Ако това някога бъде потвърдено, то ще имаме налице и древно доказателство за канибализъм.

Фабрицио Мара, изследовател от Италианския институт по геофизика и вулканология подчертава, че новите данни за възрастта на черепите, променя вижданията за разселването на неандерталците в Европа. Излиза, че са се появили на територията на съвременна Италия почти по същото време, по което са се заселили и в Централна Европа.

Откритието освен това решава проблемът, който измъчва археолози и антрополози вече десетилетия: оръдията на труда, които са открити заедно с черепите, по старата датировка са изглеждали много по-древни, отколкото костите.
Предстои данните от новото изследване да бъдат публикувани в ноемврийския брой на специализираното научно списание Quaternary Science Reviews.

Предполага се, че в пика си на развитие броят на неандерталците е достигнал около 70 000. Но популацията им постоянно е намалявала, докато преди 35-41 хиляди години Homo neanderthalensis окончателно изчезват. Някои учени смятат, че представителите на съвременния човек са виновни за изтребването на конкурентите си. Други пък са на мнение, че ненадерталците са се смесвали с Homo sapiens до момента, в който не са били напълно асимилирани.

Привържениците на още една теория предполагат, че причина за измирането на Homo neanderthalensis е станало мощното изригване на вулкан в Кампания (районът около съвременния Неапол), което преди около 40 000 години е предизвикало рязко застудяване. Тази версия обаче е поставена под съмнение, заради данните от извършено наскоро изследване.

Много популярна за измирането на Homo neanderthalensis е и “климатичната” версия. Палеоекологични и археоложките данни сочат, че ненадерталците са изчезвали постепенно, в течение на хилядолетия, а не са изчезнали внезапно. Постепенното им измиране съвпада по време с промяната в глобалния климат на Земята: той става по-сух и студен. Не е изключено, че именно това е основната причина за изчезването на Homo neanderthalensis.

Също толкова спорни са и “доказателствата” за канибализъм сред неандерталците. На няколко от откритите останки на неандерталци са открити следи от рани с антропогенен произход. Но учените не разполагат с преки и достатъчно убедителни доказателства, че това непременно са следи от отрязано месо, което после е консумирано. Не е изключено раните да са следи от някакви древни ритуали, за които не знаем нищо.