Планетолози, океанографи и астрономи заедно провеждат изследване за наличието на водни молекули в скални проби, извлечени дълбоко от недрата на Земята. За да изпълнят тази задача, вземат проби от лава от канадския арктически остров Бафинова земя, добити през 1985 година от дълбочина 2 900 километра. Изборът си изследователите обясняват с това, че извлечената от дълбоките слоеве на мантията лава, е останала непроменена от момента на формирането на планетата, докато другите скали – по-близо до земната повърхност – съществено са се променили през изминалите няколко милиарда години.
Използваните за анализ образци са щателно подбрани и изучени. По думите на водещия автор на изследването Лидия Халпис, трудността се състои в това, да се определи, дали водата е била изначално включена в лавата или по-късно се е просмукала от повърхността. В търсене на подходящите образци, които категорично да изключват втората вероятност, са изминали години.
По време на анализа на подходящите образци, учените проследяват съотношението на изотопите на водорода от два типа. В древните образци е открито много ниско съдържание на деутерий, т.нар. тежък водород, което пряко показва, че водата не е донесена на Земята от комети или астероиди. Тя се е съдържала в междузвездния прах, от който се е формирала планетата. Онова, което е останало след изпаряването в процеса на “създаване” на Земята, е било достатъчно, за да се образуват океаните ни.
В научните среди отбелязват, че това откритие извежда спора за произхода на водата на Земята на ново ниво. До момента се смяташе, че водата е донесена “отвън”. Някои астрономи все пак запазват скептичната позиция по отношение изследването на Халпис, защото в по-ранни разработки беше открито повишено съдържание на деутерий в древни скални образци.
0 коментара:
Публикуване на коментар