По време на разкопки в древния римски град Виминациум, намиращ се в южната част на съвременна Сърбия, археолози са открили погребение на лице, притежавало върховната държавна власт. Предположенията са, че това може да се окажат останките на римския император Марк Аврелий Карин.
Но не бива да се заблуждавате, че става въпрос за великият и мъдър философ – император Марк Аврелий, баща на известния с отвратителния си характер император Комод. Философът-император живее през II век, а откритата гробница датира от III век. Обяснението е просто: римските владетели много си падат по това, да вземат имената на прославили се сред предците им. Най-простия пример за подобна практика – прочутият Калигула всъщност носи имената Гай Юлий Цезар Август Германик, а Калигула е прозвището, което получава от римските легионери още в детските си години. Това обаче е друга история.
Известно е, че Виминациум е основан през I век. В началото е представлявал просто укрепен римски военен лагер, но постепенно населението му нараства до 40 000 души, което за мащабите на епохата си е почти мегаполис. По време на разкопките археолозите са открили много римски сгради и съоръжения, в това число и погребения. Но защо учените достигат до хипотезата, че са открили гроба на император?
Няколко са уликите, които насочват към такова заключение. Първо, самият размер на мавзолея подсказва, че мястото е предназначено за вечен покой на някого от високите етажи на властта в Рим. Второ, наблизо са открити други погребения на знатни римляни. Важно е, че в непосредствена близост е открита скулптура – мраморна глава с лавров венец, а това е символ на императорската власт. И накрая, по гробницата има следи, които показват, че погребаният е подложен на т.нар. „проклятие за паметта“ (Damnatio memoriae).
В изтънчената юридическа система на Древен Рим тази практика има статута на посмъртно наказание за хората с власт, които са си позволили да я узурпират или са опетнили името си с извършването на позорни дела.
„Датираме мавзолея от III век. Без съмнение това е мястото за последен покой на римлянин с много висок ранг. Налице са следи, че подобно пълно заличаване на паметта, като Damnatio memoriae, целящо да се предадат на забвение името и делата на човек, се е провеждало само тогава, когато става дума за императори“, разказва пред агенция Танюг ръководителят на проекта „Виминациум“ Миомир Корач.
Трети век е време, когато римската държава се превръща в играчка в ръцете на собствените ѝ легиони. Това е период на хаос, който предшества временния разпад на империята; историците често го наричат периода на войнишките императори. Основание за подобно определяне им дава фактът, че като единствена реална сила в държавата, римските легиони сами провъзгласяват за император онзи, когото сметнат за най-удобен им в конкретния момент (веднъж се стига дотам, че император на Рим става бивш пастир). В рамките само на 50 години официално 17 императори се сменят начело на държавата, при това без да се отчитат възможните самозвани узурпатори на властта.
От писмените източници е известно, че на „проклятие на паметта“ са подлагани най-малко трима от тези императори: Елагабал, или Марк Аврелий Антонин Хелиогабал, роден като Варий Авита Басиан (император през 218 – 222 година), Емилиан или Марк Емилий Емилиан (207 – 253 година, император за 3 месеца през 253 година) и, накрая, Марк Аврелий Карин (283 – 285 година).
Какво е основанието на експертите, да свържат новооткритата гробница с последния от изброените? Основното е, че според една от версиите на биографията му, той загива някъде край Виминациум, след като е разбит в сражение от войските на Диоклециан, бъдещият император, обединител на раздираната отвътре империя. А гробница на император, подложен на Damnatio memoriae, най-добре пасва на цялата история.
0 коментара:
Публикуване на коментар