За да отпразнува 28-годишния рожден ден на космическия телескоп „Хъбъл“, NASA публикува впечатляващо ново изображение на мъглявина, намираща се в нашата галактика. Разбира се, че снимката е дело на „рожденика“.
Телескопът „Хъбъл“ е изведен в космоса на 24 април 1990 година. Мисията му започва проблемно, защото се оказва, че някои от модулите му, въпреки абсолютно прецизното изпълнение са недостатъчно добре изработени, за да свършат работата, за която са създадени. След предприетите ремонтни дейности, извършени от астронавтите на NASA с помощта на космическите совалки, съоръжението се превръща в незаменим източник на информация за астрономите. За 28-те години в космоса телескопът 163 500 пъти е обиколил планетата ни и е заснел над милион изображения от най-различни кътчета на Вселената.
Последното изображение е на мъглявината Лагуна (означавана като М8 или NGC 6523 в различните каталози) – „детската люлка“ на една млада и буйна звезда. Мъглявината се простира на дистанция от около 55 светлинни години. Отдалечена е от нас на около 4000 светлинни години. Тя е достатъчно ярка и голяма, за да се види с бинокъл в нощното небе в посока на съзвездието Стрелец, но трябва да разполагате с телескоп като „Хъбъл“, за да се видят детайлите на изображението по-долу.
Всъщност, изображението е просто една прекрасна какафония от прах и газ, дирижирани от изключителната мощ на звездата, която се намира в сърцевината на мъглявината.
В централната част на снимката се намира чудовищна млада звезда, която по яркост превъзхожда Слънцето над 200 000 пъти. Тя излъчва мощни ултравиолетови лъчи и звезден вятър с ураганни скорости. Те са виновниците за фантастичния пейзаж от хребети, дупки и планини от прах и газ. Гигантската звезда е вписана в каталозите като Хершел 36 и е с маса 32 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Тя е и осем пъти по-гореща от нашето светило. Затова е способна да генерира такъв огромен облак от материя, радиация и звездни ветрове. Те от своя страна нагряват и „издухват“ междузвездния прах и газ в близкото пространство около звездата, формирайки характерната и уникална форма, наподобяваща лагуна. Мъглявината е забелязана и описана за пръв път през 1654 година от италианския астроном Джовани Батиста Годиерна.
 |
| Мъглявината Лагуна, заснета в инфрачервения диапазон. |
Хаосът, предизвикан от мощните лъчения на звездата в центъра на мъглявината, на места е формирал „дупки“, които позволяват да се надникне вътре в недрата ѝ. Облаците от прах и газ вътре в мъглявината са в постоянно движение, а бурната активност на централната звезда не позволява в недрата ѝ да се зародят нови звезди. Но в покрайнините на мъглявината нещата са коренно различни и там се зараждат нови звезди.
Около Хершел 36 се наблюдават две структури, наподобяващи въжета; всяка от тези структури е с дължина половин светлинна година. Усуканата им форма се смята, че се дължи на температурни разлики в облаците от прах и газ. Вероятно, накрая тези облаци ще колабират и от материята им ще се родят нови звезди.
Изображението е най-подходящия начин „Хъбъл“ да отбележи рождения си ден. Телескопът все още е здрав, без никакви признаци, че е възможно нещо скоро да прекрати мисията му. Има само едно „но“ – той постоянно пада към планетата ни и ако не бъде извършена корекция на орбитата му, ще настъпи момент, когато ще навлезе в атмосферата и ще изгори. По предварителни изчисления, без качването му на по-висока орбита, „Хъбъл“ би следвало да падне в средата на 30-те години на века.
Дотогава ще имаме още много възможности да се наслаждаваме на резултатите от невероятната работа, която върши съоръжението. Досега той е пропътувал в орбита около Земята около 6 милиарда километра и продължава да натрупва дистанция. Изпратените на земята данни надхвърлят 153 терабайта. А събраната информация е довела до написването на над 15 500 научни статии и разработки. И разбира се, че всичко най-добро за „Хъбъл“ тепърва предстои.
0 коментара:
Публикуване на коментар