Първата в Южна Корея находка, която потвърждава извършването на човешки жертвоприношения при началото на градежи

Властите в Южна Корея съобщават официално за първата находка на археологически обект, която свидетелства за принасяне на човешка жертва в основите на сграда. Експертите предполагат, че пожертваните са служили като дар за божествата, за да се гарантира успешното приключване на градежа.

В съобщение на администрацията по културното наследство в Сеул се разказва за два наскоро открити скелета под основите на двореца Уолсон в Кьонгджу, днес на територията на Южна Корея. Останките са датирани от V век и са открити в основите на крепостните стени на някогашната столица на царство Шила - едно от трите царства, които по-късно формират Корея.

"Това са първите археологични доказателства, че разказите, срещани в народните предания за принасянето на човешки жертви в основите на градежи - крепостни стени, сгради и язовирни стени, не са просто фолклор, а реални истории", казва говорителката на Националния институт за изследване на културното наследство Чой Мун-джон в интервю за AFP.

Мястото на погребението

Учените все още не са абсолютно наясно, по какъв начин са били пренесени жертвите. Ще са необходими допълнителни изследвания за да се установи загадката около смъртта на жертвите, но според експертите няма признаци, които да говорят с абсолютна сигурност, че са зазидани живи. Водещият археолог в проучването Пак Юн-джон казва:
"Ако се съди по факта, че няма следи, които да говорят за съпротива от страна на жертвите, то следва да приемем, че са били в безсъзнание или мъртви, когато са заровени. Фолклорните предания разказват, че подобни жертви са принасяни, за да се умилостивят божествата и да се гарантира здравината на градежите".

Принасянето на човешки жертви при смъртта на владетели, за да могат да им служат и в задгробния живот, е често срещана практика в корейските култури. През 2015 година южнокорейски археолози откриха 1500-годишна гробница на жена от аристократичен род, в която са намерени освен нейните останки, също и скелета на мъж. Съдейки по богатите погребални дарове и контекста на погребението, специалистите стигат до извода, че мъжът е пожертван, за да придружава благородната дама и в смъртта - вероятно за да бъде нейна "охрана във вечността".

Откритата през 2015 година гробница от епохата на царство Шила

Гробницата е датирана от V - VI век, а останките в нея са на мъж и жена на възраст между 20-30 години. Част от погребалните дрехи на жената е бил богато извезан със златни нишки колан, фино изработени златни обеци и множество нефритови украшения, както и огърлица от перли. Мъжът е бил положен успоредно с тялото на починалата, като главата му е непосредствено до нейната.

Гробница от епохата на царство Шила - кралската гробница на крал Хонган в Кьонгджу

В отделна камера на гробницата, археолозите откриват меч, керамични изделия и конска сбруя. По гробния инвентар експертите съдят, че жената е била от аристократичен род, чиито членове са могли да си позволят да отглеждат коне (и правото да ги яздят), както и да носят оръжие. Пак по откритите артефакти е ясно, че гробницата е принадлежала на жената, а мъжът е пожертван с нея, за да ѝ служи за охрана в задгробния живот.
Учените освен това подчертават, че принасянето на човешки жертви в погребенията на знатни особи, не е необичайно за периода на царство Шила; по този начин, според тогавашните вярвания, древните са опивали да осигурят безопасното пътуване на починалия в света на сенките.

Двата наскоро открити скелета в Кьонгджу

Наскоро откритите два скелета са намерени един до друг. Погребани са в основите под западния ъгъл на изградената от камък и трамбована пръст крепостна стена на дворцов комплекс. Единият от скелетите е положен по гръб, с лице гледащо към небето; другият е до него, с глава и ръце по посока на първия. Предстоят ДНК-анализи, които ще определят пола им, в какво здраве са прекарали живота си и други физиологични характеристики.

Животински и човешки фигурки от VI век, открити в Кьонгджу

AFP съобщава още, че при останките са открити и дървени таблички с надписи, както и датиращи от около VI век глинени животински и човешки фигурки. Любопитното е, че археолозите забелязват в дрехите и тюрбаните на човешките фигурки сходство с тези на древната централноазиатска цивилизация Согдиана.