Mendace veritas* или за истината в лъжата

Историите му се раждат в битките срещу османските армии. Но той не е от онзи класически тип герои, които се прочуват с храбростта и уменията си на бойното поле.

Когато прочетете името му, ще се сетите кой е този герой. Казва се Карл Фридрих Йероним Фрайхер фон Мюнхаузен. И е роден на 11 май 1720 година в Боденвердер. Карл Фридрих Йероним е петото от осемте деца в аристократичното семейство от долносаксонския клан на Мюнхаузените. На 15 годишна възраст Мюнхаузен постъпва на служба при влиятелният херцог на Брауншвайг-Волфенбютел – Фердинанд Албрехт II. Две години по-късно е изпратен в Русия като паж на херцог Антон Улрих, който се жени в последствие за принцеса Анна Леополдовна.

През следващите 4 години служи под командването на Антон Улрих, до преврата на Елисавета Петровна, който през 1741 година сваля от руския престол фамилията Брауншвайг и връща отново Романови на власт. За това време Карл Фридрих Йероним е произведен до чин поручик, командващ лейб-компания (първата, най-елитна рота в Брауншвайгския керасирски полк). След възкачването на престола на Елисавета, Мюнхаузен се заема да уреди собствените си дела. Отпътува от Русия за родния Боденвердер и повече никога не се завръща в Русия.

У дома си Мюнхаузен води типичния за дворянските фамилии живот. Занимава се с управление на именията си и най-вече се отдава на страстта си – ловните излети. Постепенно в общуването си с местните барон Мюнхаузен започва да им разказва своите истории за живота и приключенията си, докато е на служба в Русия. Един от слушателите му описва така неговите истории: “… Обикновено започваше да разказва историите си след вечеря. Разпалваше лулата си, вземаше в ръка чашата си с топъл пунш… Жестикулираше все по-изразително, въртеше на главата си малката перука, а лицето му ставаше все по-червено и по-червено. Той, обикновено човек на истината, в тези минути се променяше и забавляваше всички със своите фантазии”.

Историите на барона се появяват за пръв път през 1781 година на страниците на списанието “Пътеводител за весели хора”. В него са отпечатани 16 къси разказа от името на “М-Н-Х-Н”. Това поставя началото на формирането на литературния образ на легендарния барон Мюнхаузен. През 1785 година “Разказите на барон Мюнхаузен за неговите забележителни пътешествия и кампании в Русия” се появява в английски превод, а на следващата година английският вариант е преведен отново на немски под заглавието “Удивителните пътешествия по суша и вода, военните походи и веселите приключения на барон Мюнхаузен, които той разказва на приятелите си”.



От тогава до днес разказите за барона, който сам се издърпва за косата си, когато заедно с коня си затъва в блато, или за пътуването му до Луната върху гюле и още, и още от веселите истории, са се превърнали в нарицателно за буйна фантазия. Забавните приключения и случки, въпреки че са откровени небивалици, имат силата да завладяват умовете на читателите.

Карл Фридрих Йероним Фрайхер фон Мюнхаузен почива на 22 февруари 1797 година в родния си Боденвердер. Последните години от живота му са тъжен епизод. След като почива съпругата му, авантюристичният старец се жени за 17-годишната Бернардина фон Браун, която водела крайно разточителен и лекомислен живот. Младата дама ражда на 75-годишния си съпруг дете, на което обаче той отказва да признае бащинство. Последвалият бракоразводен процес довежда до пълното разорение на славния барон Мюнхаузен.

-----------
* Mendace veritas (лат.) - Истина в лъжата


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>