10.5.17

Кацушика Хокусай – един от най-големите художници на Япония, чието име и стил на рисуване са познати не само в родината му, но са оказали влияние и върху развитието на живописта в световен мащаб.
Всъщност, това не е истинското му име. Не е ясно точно кога е роден. Посочват се датите 23 септември, 21 октомври или 30 октомври 1760 година. Ражда се в района Кацушика на град Едо (днес Токио), столицата на шогуните от клана Токугава.  Рожденото му име е Токитаро и е съставено от „таро“, което означава “първи син” и „токи“, с което се подчертава, че е роден в годината на дракона. През живота си използва най-малко 30 имена и псевдонима (а някъде се посочват и над 50). Това е обичайна практика в японските разбирания, но при Хокусай броят им наистина е забележително голям.

Промените в имената му са толкова чести, защото и  стилът му на рисуване често се е променял. По различните му имена критиците се ориентират в периодизацията на творбите му и етапите от живота на Хокусай.

Предполага се, че е син на Накаджима Исе, майстор на огледала, който работи за шогуните. Поради факта, че бащата не определя Токитаро за свой наследник, познавачите изказват предположението, че е възможно майка му да е била наложница. Факт е обаче, че Токитаро започва да рисува, когато е на около шест години, вероятно учейки се от баща си, чиято работа включва и рисуването на украси по контура на огледалата, които изработва.

Когато е на 12 години, Токитаро е изпратен да работи в книжарница и библиотека, разпространена в тогавашните японски градове институция, където представители на средните и висшите класи се забавляват с четенето на книги, отпечатани с дървени клишета. Две години по-късно Токитаро става чирак на гравьор на дърво, при когото работи до осемнадесетата си година. След това е приет в ателието на Кацукава Шуншо, автор на укийо-е - характерен японски жанр рисунки и печатни графики. Основен сюжет в укийо-е на художници като Шуншо са портрети на придворни и актьори от театъра кабуки, популярен в японските градове по това време.

След година работа при Шуншо, Токитаро за пръв път променя името си – неговият учител го нарича Шунро. Под това име са публикувани първите му печатни графики, поредица рисунки на актьори от кабуки. Годината е 1779. През следващите години работи в ателието на Шуншо и се жени за първата си съпруга, за която не е известно почти нищо.

Учителят му Шуно почива през 1793 година и за Хокусай настават тежки времена. Отново променя стила на рисунките си и започва да изучава други стилове в изкуството, включително китайски и европейски, с които се запознава чрез френски и холандски гравюри, а които успява да се сдобие, въпреки строгите правила за притежание на подобни вещи, налагани от политиката на клана Токугава.

Хокусай е прогонен от школата на починалия майстор Шуншо. Започва да променя сюжетите на работите си и се отказва от русването на портрети. Насочва вниманието си изцяло към пейзажа и рисуването на всекидневния живот на хората. Тази промяна се оказва решаваща за развитиено на укийо-е и на кариерата на самия Хокусай.

В началото на 90-те години първата съпруга на Хокусай умира. През 1797 година той се жени повторно, но и втората му жена умира малко по-късно. От двата си брака има двама сина и три дъщери. Най-малката му дъщеря Сакае, известна като Ои, също става художничка.

През следващите години Хокусай се сближава с школата Таварая и използва името Таварая Сори. По това време рисува главно картини с четка, наричани суримоно, и илюстрации за киока ехон - илюстрирани книги с хумористични стихове или както бихме казали днес – комикси. През 1798 година предава името си на свой ученик и, приемайки името Хокусай Томиса, за пръв път става независим художник, необвързан с определена школа.

В самия край на XVIII век Хокусай продължава да развива своя стил на укийо-е с непортретна тематика. През 1800 година приема името, с което става и най-широко известен – Кацушика Хокусай. Първото име е това на квартала на Едо, в който е роден, а второто означава „северно ателие“. През същата година издава два сборника с пейзажи, „Известни гледки от Източната столица“ и „Осем изгледа от Едо“. По това време започва да набира и собствени ученици, като до края на живота си обучава общо около 50 художници.

Следващото десетилетие носи на Хокусай най-голямата му популярност. Работите му стават все по-качествени, а и самият той умее добре да рекламира творенията си. Разказва се за случка от Токийския фестивал през 1804 година, когато рисува портрет на древния будистки учител Дарума върху платно с дължина 180 метра, като вместо четка използва метла и кофи с мастило.

През 1811 година, вече 51-годишен, Хокусай променя името си на Тайто и започва работа върху сборника с графики с разнообразна тематика, известен като „Хокусай Манга“, и върху различни учебници по рисуване. Тези учебници, първият от които е „Бързи уроци по опростено рисуване“ от 1812 година, са удобен начин за печелене на пари и привличане на нови ученици.

„Хокусай Манга“ включва 12 тома, издадени между 1814 и 1820 година, както и три тома, публикувани посмъртно. Големият художник не се свени и в рисуването на традиционните японски еротични картини – шунга.

Най-известните му работи обаче се появяват около 1820 година, когато под името Йицу издава серията “36 изгледа от Фуджи”, последвана 14 години по-късно от “100 изгледа от Фуджи”, която вече е подписана с името “Гакио Ронин Манжи” (старият безумен художник). Известни са още сериите “1000 изгледа от морето”, “Самураите от клановете Минамото и Тайра” и т.н. Последната му серия “Сто стиха на сто поета” остава незавършена.

През 1836 година художникът се завръща в Едо, когато градът е преживял погрома на обеднялото си население – всичко е разграбено и занемарено, затова и Хокусай се налага да заработва, като продава картините си. През 1839 година в ателието му избухва пожар, който унищожава много от скиците и творбите му, както и всичките му материали за рисуване. След този инцидент Хокусай спира да рисува или рисува много рядко, но така или иначе не издава нито нови гравюри, нито сборници.

Кацушика Хокусай почива на 10 май 1849 година, когато е вече на 88-годишна възраст. И въпреки пожара наследството му е огромно – над 30 000 картини и ескизи, суримоно, петстотин илюстрирани албума, множество рисунки върху коприна и още, и още.

Най-известната му картина несъмнено е “Голямата вълна край Канагава”. За мнозина тя е синоним на “японския стил” в живописта, но всъщност е точно обратното. За японския стил не е характерно да се изобразяват “незначителните детайли” като хората от простолюдието. “Голямата вълна” на практика е европейския стил в живописта, предаден през погледа на японската традиция.

Работите на Хокусай повлияват върху развитието на съвременния жанр манга. Но освен това са наложили отпечатъка си и върху европейската живопис. Зародилият се през XIX век на Стария континент стил Ар нуво е силно повлиян от работите на Хокусай. Стилът на Хокусай си личи и в работите на по-късните европейски импресионисти Клод Моне и Пиер Огюст Реноар.

Многото думи едва ли са нужни. А и Кацушика Хокусай идва на този свят не за да говори, а за да рисува.

0 коментара:

Публикуване на коментар