10 април 2015 г.

Вкаменените останки на неизвестен до този момент хищен вид “ужасни” птици са открити в Южна Америка. Скелетът е най-добре запазилият се от всички намирани до момента – 95% от костите на представителя на семейството фороракосови са оцелели милиони години под пластовете земя. Останките хвърлят светлина върху биологичното разнообразие сред тази група древни гигантски хищници и как са взаимодействали с околната среда.

“Ужасните птици” или “птиците на ужаса” (или Phorusrhacidae както е научното им название) са месоядни, нелетящи птици, достигащи на височина до 3 метра и са притежавали дълъг, подобен на кука клюн. Някои от по-големите индивиди са достигали тегло от 70 килограма. Phorusrhacidae изчезват от лицето на Земята преди около 2,5 милиона години.

Птиците са били сред доминиращите хищници във времето на неозоя и са обитавали териториите на днешна Южна Америка. Откритият скелет е на птица с височина от 1,2 метра и е тежала около 40 килограма. Живяла е по време на плиоцена, преди около 3,5 милиона години, когато доминирането на вида вече е било към края си. По времето, когато този екземпляр е живял на територията на днешна североизточна Аржентина, местността е била предимно от огромни ливади и редки гори от нискостеблени дървесни видове.

Новият образец, благодарение на отличното състояние, в което се е запазил, разкрива нови подробности за анатомията на животното, което учените са нарекли “Великолепната птица Скали” (Llallawavis scagliai). Наименованието е в чест на автора на изследването, по време на което е открит скелета - Фернандо Скали (Fernando Scaglia). Липсват само няколко кости от крилата и краката, както и края на опашката. Находката е още от 2010 година, но за нея се съобщава едва сега.

След анализа на костите, палеонтолозите са успели да реконструират структури, по които да определят слуховите способности на “ужасните птици”. Изследователите имат редкия шанс да узнаят каква точно е била чувствителността на слуха на тези същества.

Според заключенията им, нивото на слуха на тази птица като цяло е било по-лошо, отколкото на съвременните птици. Най-вероятно Llallawavis е имал низкочестотен глас и е използвал акустичната комуникация за вътревидова комуникация или за проследяване на плячката си.

Компютърна томография на вътрешното ухо на животното сочи, че формата и ориентацията на тази структура е позволявала на птицата да върти много бързо главата си, за да проследява от къде идват звуците. Диапазонът на възприеманите от слуха й звуци се е простирал в честотите между 380 и 4230 херца (т.е. половината от тоновете, които може да изсвири едно пиано).  Това е доста по-слабо “постижение”, отколкото е диапазонът от звуци, възприемани от най-близките роднини на L. scagliai, но учените са очаквали подобни данни – колкото едно животно е по-голямо, толкова по-тесен е диапазонът на възпроизвежданите и възприеманите от слуха му звуци.

Другата особеност, за която учените смятат, че е интересна в тази находка, е по-малката гъвкавост на ставите в областта на небцето. Това според специалистите е позволявало на “Ужасната птица” да убива жертвите си само с един удар на клюна и с лекота да разкъсва месата им. Научна статия за находката и анализите на отлично запазеният скелет е публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...