Прочутото "съкровище от Ветерсфелд" се оказва дарове за боговете

Свещеният извор, открит от археолозите край Веташков

Преди повече от 130 години в селцето Веташков (Ветерсфелд на немски, намира се в съвременна западна Полша) местен фермер открива десетки артефакти, направени от злато. Всички датират от VI век пр.н.е. и се смята, че са свързани със скитите. В последствие обаче мястото на находката е загубено и доскоро археолозите не знаеха точно къде е открито “съкровището”.

Общото тегло на откритите предмети е 5 килограма. Най-известен от артефактите от Веташков е златна риба, върху която са гравирани други животни. Вероятно това е обшивка на горит (горит се нарича изработен от дърво калъф за лък и стрели. В горната част на калъфа са поставяни метални обкови, често изработени от злато. Горитът е характерен за скитите). Сред другите находки от “съкровището” са акинак (къс скитски меч), оформен в анималистичен маниер, ръкохватка на друг акинак, както и още редица артефакти. По-голяма част от находките днес се намират в Античната колекция в Берлин. В миналото учените предполагат, че предметите са принадлежали на скитски вожд, убит в битка с местни жители, представители на лужишката археологична култура.

След края на Втората световна война полските археолози започват опити да открият мястото, където някога е открито съкровището. През 2001-2004 година в района на Веташков работи съвместна археологична експедиция от Университета “Кардинал Стефан Вишински” (Варшава), Институтът по археология и етнология на Полската академия на науките и Археологичната служба на Саксония. Експедицията се ръководи от професор Збигнев Кобилински и доктор Лоуис Данел Небелшчик. Търсенията им се увенчават с успех. Резултатите от изследванията си екипът публикува в книгата “Finding and contextualising of the Vettersfelde / Witaszkowo Hoard”.

Стъклено топче, открито в свещения извор край Веташко

Археолозите успяват с помощта на архивни документи, съхранявани в берлински музеи да определят контекста, в който е направена находката и така намират точното място. В наши дни на мястото, където някога е открито “съкровището” се намират ниви между селата Веташков и Козув. Докато извършват разкопки, археолозите попадат на свещен извор, ограден с камъни. Вътре в конструкцията на импровизирания “басейн” откриват стотици съдове с омфали (“пъпове”) на дъното. Тези съдове подражават на древногръцките фиали – ниски чаши за ритуални възлияния при жертвоприношения. По време на ритуали, в които се използват фиали, чашите били пълнени с течности, които се смятат за ценени от божествата, на които се извършва приношението. На територията на днешна Полша чаши с омфали до този момент са откривани само в погребения. На същото място археолозите се натъкват и на рядко срещани за региона стъклени топчета, вероятно донесени от степите край Черно море.

Металографски анализ на златните предмети показва, че те никога не са били използвани. При това обаче, по тях има следи от огън. Камъните, ограждащи извора, както и участъкът наоколо се оказват със следи от огън също. Открити са следи и от дървена конструкция, вероятно мостче, което водел от огромно по размери огнище към свещения извор.

Археолозите предполагат, че изворът е бил място за поклонение на водни божества. На мястото са извършвани ритуали с възлияния и приношения с изгаряне на дарове. Част от даровете за боговете са полагани в извора. “Съкровището от Веташков” всъщност е бил такъв дар за някое божество, смятат учените.

Освен това, те предполагат, че “съкровището” е представлявало и нещо като дипломатичен подарък за местните вождове. Това доста променя представите за връзките между скитите и носителите на лужишката култура. Излиза, че скитите не само са разрушавали и грабили, а са опитвали да установят и добри отношения с местното население, за да си запазят контрола върху търговските пътища/

Според Збигнев Кобилински “откритието дава възможност да се отхвърли разпространеното по-рано схващане, че “съкровището от Веташков” е било военен трофей, с който местните са се сдобили, побеждавайки отряд скитски нашественици, или другото разпространено схващане – че са погребални дарове в погребението на скитски вожд”.