12.4.17


Задушен боб, агнешко, маслини, цвекло, маруля, хрян, рибен сос, фурми, безквасен хляб и подсладено, ароматно вино – вероятно това е съдържало “менюто” на Тайната вечеря. Заключението е от изследване на учени, детайлно анализирали “кухнята” на територията на Палестина по времето на Исус.

Храненето по онова време не се извършва около маса, затова и шедьовърът на Леонардо “Тайната вечеря” е подвеждащ, що се касае до детайлите. Исус и неговите последователи са се хранели полегнали върху възглавници на пода, подобно на римския модел на хранене от същото време.
В изследването си двама италиански археолози се опират на текстове от Библията, юдейски документи от този период, древни римски ръкописи и данните от археологически разкопки. Целта е да се установят “модерните” течения в хранителния режим на жителите на Йерусалим от началото на I век.

Дженерозо Урчиоли, археолог от италианския Petrie center и автор на блог, посветен на храните през древността, разказва: “Библията описва случилото се по време на Тайната вечеря, но не се спира в детайли на това, какво са вечеряли Исус и апостолите му”. Урчиоли специализира история на ранното християнство. В съавторство с Марта Бергоньо, археолог и египтолог от Музея за Египет в Торино, ще издадат през следващия месец книгата "Gerusalemme: l'Ultima Cena" (Йерусалим: Тайната вечеря).

“Започваме от това, че Исус е евреин. Той и неговите апостоли са спазвали традициите, диктувани от Тората и разбира се, са се подчинявали на забраните за консумиране на храни”, казва Урчиоли.

Тайната вечеря е част от Страстната седмица. Последната вечер, в която Исус се храни и говори пред апостолите си, преди да бъде предаден от Юда и да бъде арестуван, съден и разпънат на кръст. Сцената е пресъздадена от Леонардо да Винчи, но световноизвестната творба на великия художник, не е исторически достоверна, казва Урчиоли. “Фреската на Леонардо се подчинява на насложените с векове правила в иконописа. В нея се вплита тайнството на Евхаристията, където Тайната вечеря е натоварена с много символизъм, а това не помага на историците за възпроизвеждане на фактите”, казва още Урчиоли.

Вместо това, двамата автори на изследването базират анализа си на исторически документи и свидетелства от рисунки в катакомби, датиращи от трети век. Така учените достигат до изводите за хранителните навици в Палестина отпреди 2000 години.

Шалет. Традиционно еврейско ястие, приготвяно от боб, задушаван
 на много слаб огън в продължение на 
10-12 часа
Изводите им са доста по-различни от традиционно приетите схващания за “менюто” на последната вечеря на Христос. Вечерята е в горната стая на къща в Йерусалим и изобщо не е около маса.
“По това време в Палестина храната е поднасяна на ниски маси и гостите са се хранели седнали или излегнати върху черги и възглавници на пода”, обяснява Урчиоли.
Съдовете и чашите, в които са поднасяни храните и напитките, най-често са изработвани от камък. На много места в Йерусалим са открити останки от каменни съдове, датирани от I век. Евреите са изработвали от камък съдовете си за хранене, спазвайки религиозните предписания, защото камъкът не “омърсява” храната.

Разполагането на гостите около трапезата също е според строги правила. Най-важните от гостите са онези, които са в ляво и дясно от домакина. “От евангелията научаваме, че Юда е бил доста близък до Исус и вероятно е седял в ляво до него. И наистина, в светите книги е описано, че Юда потапя залъка си в чинията на Исус – разпространена по онова време практика”, уточнява Урчиоли.

Двамата изследователи стесняват кръга от храни, присъствали на Тайната вечеря, базирайки се на споменаването в Новия завет за две други важни “съставки” от менюто от времето на Христос – сватбата в Канна Галилейска, където Исус превръща водата във вино, и пирът на Ирод, по време на който Саломе иска (и получава) главата на свети Йоан Кръстител.

Цвекло, маруля и хрян - наричат ги Марор. Символизират горчивите
времена на скитането на евреите из пустинята, след като Мойсей ги
извежда от Египет
Урчиоли обяснява, че от сцената, описваща сватбата в Канна, може да се разбере за религиозните възбрани, налагани на евреите и какво точно е кашер – забраните за храните, които не бива да се консумират и как останалите продукти следва да се приготвят. От пира на Ирод пък учените анализират римските влияния в хранителните навици на жителите на Йерусалим.

Освен вино и хляб, на трапезата и в двата изброени случая е имало тцир – еврейският вариант на римския сос от риба - гарум. Почти е сигурно, че го е имало и на Тайната вечеря. В книгата си учените изказват предположението, че тайната вечеря се е състояла по време на празника Сукот. С него евреите си спомнят за 40-те години, през които израелтяните обикалят пустинята след като Мойсей ги извежда от Египет, преди да достигнат до обетованата земя.

Харосет, ястие от орехи и ядки, с парченца плодове, залети с подсладено

вино и подправки
Според евангелието на Марк обаче: “А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?” (Марк 14:12) излиза, че Тайната вечеря се е състояла в деня на Пасхата. Това означава, че в менюто на Исус и апостолите трябва да е присъствало и агнешко.

Написаното директно посочва, че на трапезата е имало безквасен хляб и вино. Исус разчупва хляба и благославя виното, обявявайки пред апостолите хляба за своето тяло, а виното – за неговата кръв. Ритуалът заляга в основите на църковните тайнства и е познат на всеки вярващ, като приемане на светото причастие.

Според Урчиоли и Бергоньо на трапезата е имало шалет (или чолнт) – ястие от боб, приготвен на много слаб огън в продължение на 10-12 часа. Маслини с исоп, подправки с ментов вкус, варено цвекло, маруля и хрян са сред другите предполагаеми храни, с които Исус и апостолите се хранят по време на Тайната вечеря. А за десерт вероятно е поднесен харосет – смес от орехи и други ядки, объркани с парченца пресни плодове, подправени и полети със сладко вино.

Урчиоли завършва с уточнението, че исопът и фурмите са присъствали ежедневно в менюто на евреите от онова време, докато цвеклото, марулята и хрянът, както и шалетът са ястия, традиционни за отбелязването на Пасхата.


0 коментара:

Публикуване на коментар