16 април 2020 г.


Задушен боб, агнешко, маслини, цвекло, маруля, хрян, рибен сос, фурми, безквасен хляб и подсладено, ароматно вино – вероятно това е съдържало “менюто” на Тайната вечеря. Заключението е от изследване на учени, детайлно анализирали “кухнята” на територията на Палестина по времето на Исус.

Храненето по онова време не се извършва около маса, затова и шедьовърът на Леонардо “Тайната вечеря” е подвеждащ, що се касае до детайлите. Исус и неговите последователи са се хранели полегнали върху възглавници на пода, подобно на римския модел на хранене от същото време.
В изследването си двама италиански археолози се опират на текстове от Библията, юдейски документи от този период, древни римски ръкописи и данните от археологически разкопки. Целта е да се установят “модерните” течения в хранителния режим на жителите на Йерусалим от началото на I век.

Дженерозо Урчиоли, археолог от италианския Petrie center и автор на блог, посветен на храните през древността, разказва: “Библията описва случилото се по време на Тайната вечеря, но не се спира в детайли на това, какво са вечеряли Исус и апостолите му”. Урчиоли специализира история на ранното християнство. В съавторство с Марта Бергоньо, археолог и египтолог от Музея за Египет в Торино, ще издадат през следващия месец книгата "Gerusalemme: l'Ultima Cena" (Йерусалим: Тайната вечеря).

“Започваме от това, че Исус е евреин. Той и неговите апостоли са спазвали традициите, диктувани от Тората и разбира се, са се подчинявали на забраните за консумиране на храни”, казва Урчиоли.



Тайната вечеря е част от Страстната седмица. Последната вечер, в която Исус се храни и говори пред апостолите си, преди да бъде предаден от Юда и да бъде арестуван, съден и разпънат на кръст. Сцената е пресъздадена от Леонардо да Винчи, но световноизвестната творба на великия художник, не е исторически достоверна, казва Урчиоли. “Фреската на Леонардо се подчинява на насложените с векове правила в иконописа. В нея се вплита тайнството на Евхаристията, където Тайната вечеря е натоварена с много символизъм, а това не помага на историците за възпроизвеждане на фактите”, казва още Урчиоли.

Вместо това, двамата автори на изследването базират анализа си на исторически документи и свидетелства от рисунки в катакомби, датиращи от трети век. Така учените достигат до изводите за хранителните навици в Палестина отпреди 2000 години.

Шалет. Традиционно еврейско ястие, приготвяно от боб, задушаван
 на много слаб огън в продължение на 
10-12 часа
Изводите им са доста по-различни от традиционно приетите схващания за “менюто” на последната вечеря на Христос. Вечерята е в горната стая на къща в Йерусалим и изобщо не е около маса.
“По това време в Палестина храната е поднасяна на ниски маси и гостите са се хранели седнали или излегнати върху черги и възглавници на пода”, обяснява Урчиоли.
Съдовете и чашите, в които са поднасяни храните и напитките, най-често са изработвани от камък. На много места в Йерусалим са открити останки от каменни съдове, датирани от I век. Евреите са изработвали от камък съдовете си за хранене, спазвайки религиозните предписания, защото камъкът не “омърсява” храната.

Разполагането на гостите около трапезата също е според строги правила. Най-важните от гостите са онези, които са в ляво и дясно от домакина. “От евангелията научаваме, че Юда е бил доста близък до Исус и вероятно е седял в ляво до него. И наистина, в светите книги е описано, че Юда потапя залъка си в чинията на Исус – разпространена по онова време практика”, уточнява Урчиоли.



Двамата изследователи стесняват кръга от храни, присъствали на Тайната вечеря, базирайки се на споменаването в Новия завет за две други важни “съставки” от менюто от времето на Христос – сватбата в Канна Галилейска, където Исус превръща водата във вино, и пирът на Ирод, по време на който Саломе иска (и получава) главата на свети Йоан Кръстител.

Цвекло, маруля и хрян - наричат ги Марор. Символизират горчивите
времена на скитането на евреите из пустинята, след като Мойсей ги
извежда от Египет
Урчиоли обяснява, че от сцената, описваща сватбата в Канна, може да се разбере за религиозните възбрани, налагани на евреите и какво точно е кашер – забраните за храните, които не бива да се консумират и как останалите продукти следва да се приготвят. От пира на Ирод пък учените анализират римските влияния в хранителните навици на жителите на Йерусалим.

Освен вино и хляб, на трапезата и в двата изброени случая е имало тцир – еврейският вариант на римския сос от риба - гарум. Почти е сигурно, че го е имало и на Тайната вечеря. В книгата си учените изказват предположението, че тайната вечеря се е състояла по време на празника Сукот. С него евреите си спомнят за 40-те години, през които израелтяните обикалят пустинята след като Мойсей ги извежда от Египет, преди да достигнат до обетованата земя.

Харосет, ястие от орехи и ядки, с парченца плодове, залети с подсладено

вино и подправки
Според евангелието на Марк обаче: “А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?” (Марк 14:12) излиза, че Тайната вечеря се е състояла в деня на Пасхата. Това означава, че в менюто на Исус и апостолите трябва да е присъствало и агнешко.

Написаното директно посочва, че на трапезата е имало безквасен хляб и вино. Исус разчупва хляба и благославя виното, обявявайки пред апостолите хляба за своето тяло, а виното – за неговата кръв. Ритуалът заляга в основите на църковните тайнства и е познат на всеки вярващ, като приемане на светото причастие.



Според Урчиоли и Бергоньо на трапезата е имало шалет (или чолнт) – ястие от боб, приготвен на много слаб огън в продължение на 10-12 часа. Маслини с исоп, подправки с ментов вкус, варено цвекло, маруля и хрян са сред другите предполагаеми храни, с които Исус и апостолите се хранят по време на Тайната вечеря. А за десерт вероятно е поднесен харосет – смес от орехи и други ядки, объркани с парченца пресни плодове, подправени и полети със сладко вино.

Урчиоли завършва с уточнението, че исопът и фурмите са присъствали ежедневно в менюто на евреите от онова време, докато цвеклото, марулята и хрянът, както и шалетът са ястия, традиционни за отбелязването на Пасхата.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

2 коментара:

  1. Анонимен2.05.20 г., 0:14

    На вашия фон дори премиерът изглежда образован. Какъв боб 1500 г. преди откриването на Америките, бе умници?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще се учудите колко много са видовете бобови растения, ако само си направите труда да потърсите информация. Това, че вие смятате фасула за единственото растение, наричано боб, си е ваш проблем.

      Изтриване

Може да ви е интересно...