Астрономи са регистрирали най-ярката свръхнова звезда. Тя е два пъти по-ярка от която и да е друга, известна на науката към момента. Всъщност, толкова е ярка, че експлозията ѝ е освободила десетки пъти повече енергия, отколкото Слънцето ще произведе през целия си жизнен цикъл.
Явлението, вписано в каталозите като SN2016aps, се приема като доказателство за рядка свръхнова от типа „пулсираща двойно-нестабилна“. Този тип събития са теоретично прогнозирани, но до този момент не бяха пряко регистрирани. В продължение на две години, екипът, извършил наблюденията, е проследявал промените в яркостта на обекта. В статия за Nature Astronomy учените са описали резултатите от събраните данни и техните заключения за механизма на експлозията и характеристиките на „причинителя“ ѝ.
Според експертите, взривилата се свръхнова е била с маса между 50 и 100 пъти по-голяма от масата на Слънцето. Това е значително по-масивна звезда от „традиционните“ свръхнови, чиято маса варира между 8 и 15 соларни маси. Невероятната експлозия се предполага, че е резултатът от сливането на две звезди, но увеличаването на енергията вероятно се дължи на друг сблъсък между свръхновата и газът, отделен от едната или двете звезди преди гибелта им. „Това е породило перфектната буря“, пишат авторите на изследването.
„Звездите с изключително голяма маса преминават през период на силни пулсации, преди да загинат. Пулсациите откъсват от тях гигантски порции от газовата им обвивка. Това може да е механизмът, задвижващ процеса, наричан „пулсираща двойно-нестабилна“, за който астрофизиците спекулират през последните 50 години“, обяснява водещият автор в изследването д-р Мат Никол от Университета в Бирмингам. „Ако свръхновата се случи в точния момент, тя може да „закачи“ обвивката и да освободи огромни количества енергия в момента на сливането. Смятаме, че регистрираното от нас е един от най-убедителните кандидати за този процес, а вероятно и най-мощният от засечените досега“.
"SN2016aps обаче крие още една загадка“, добавя д-р Никол. „Газът, който регистрирахме, беше предимно водород. Такава масивна звезда, обаче, обикновено би загубила повечето си водород чрез звездния вятър и това трябва да се случи много преди да започнат пулсациите. Едно от възможните обяснения е, че две звезди с по-малка маса, да речем около 60 соларни маси, са се слели преди експлозията. Звездите с по-малка маса биха могли по-дълго да задържат водорода си, а в същото време, комбинираната им маса е достатъчно висока, за да породи нестабилността“.
Разчетената енергия, освободена от тази свръхнова, е малко повече от събитието ASASSN-15lh – предишният рекордьор в „класацията“ за най-мощна свръхнова звезда. Около същинската природа на ASASSN-15lh съществуват множество въпроси, тъй като някои експерти предполагат, че това е събитие, свързано със свръхмасивна черна дупка, която се намира в близост до ядрото на галактиката, където се е случило.
От своя страна, SN2016aps изглежда се е случило много далеч от свръхмасивната черна дупка на галактиката-домакин и това означава, че претенциите на явлението за най-мощната свръхнова са много по-оправдани. За да се разбере същността на тези обекти се нуждаем от допълнителни наблюдения, които ще може да се извършат с телескопи от новата генерация, какъвто е подготвяният от NASA „Джеймс Уеб“ – космически телескоп, който ще се занимава с решаването на задачи от точно такова естество.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар