Археологични находки подсказват, че човешки жертвоприношения, които учените определят като преднамерено ритуално убийство с цел да се умилостивят или умиротворят свръхестествени създания, са били практикувани от африкански, американски, арабски, австралийски и полинезийски, китайски, германски, инуитски, туркски и японски културни общности. Според т.нар. “хипотеза за социалния контрол”, човешките жертвоприношения легитимират различията във властово отношение, базирани на класовите различия, като предоставят на извършителите свръхестествени оправдания за отнемането на чужд живот – пълната власт на “последната инстанция”. В този случай, социалната стратификация*, както я наричат социолозите, може да се разглежда като една от ранните форми на лидерството, което на по-късен етап довежда до кралствата, монархиите и другите форми на правителства.
За да проверят верността на хипотезата си, екип учени от университета в Оукланд, ръководен от Джоузеф Уатс, прибягва до филогенетичните методи, които се използват за изучаване на еволюционните взаимоотношения между различни видове. Това позволява на учените да изследват общите корени на различните култури, да открият и проследят коеволюционните тенденции и на база тези данни да достигнат до общите характеристики, развили се във времето.
Екипът се фокусира върху проучването на 93 австронезийски (австралийски и полинезийски) култури, представящи широк спектър от социални структури: от малки, егалитарни родовообщинни общности, до сложни, политически организирани единици. В австронезийските култури, чиито корени са от региона на Тайланд и са се разпространили на запад до Мадагаскар, на изток до Рапа Нуи и на юг до Нова Зеландия, практиката на човешките жертвоприношения е широко разпространена. Нарушаването на табу, погребението на важен член на племето, освещаването на нов дом или лодка – всичко се е превръщало в повод за човешка жертва.
Жертвите обикновено са представители на най-ниските социални слоеве (като роби, например), а изпълнителят на ритуала е с много висок социален статут (жрец или вожда на общността). Авторите на изследването описват така методите, чрез които е извършвано приношението: “чрез изгаряне, удавяне, удушаване, пребиване, заравяне, или блъскане на жертвата в новопостроено кану, разчленявана на парчета, дори и пускането ѝ да се търколи по покрива на къщата и после да бъде обезглавена”.
За всяка култура, екипът е записал степента на социална стратификация и е отбелязал наличието или отсъствието на човешки жертвоприношения. След това са разработили модели, за да проследят паралелното развитие на човешките жертвоприношения и социалната йерархия, базирайки се на лингвистични доказателства.
В 40 от 93-те култури са открити доказателства за извършване на човешки жертвоприношения: в 5 от 20-те егалитарни общности (25 %), 17 от 46-те средно стратифицирани общности (37 %), и в 18 от 27-те високо стратифицираните общества (67 %).
Тези данни сочат, че практикуването на човешки жертвоприношения е играело роля за стабилността на социалната стратификация, легитимирането на политическата власт и утвърждаването на класовото разделение в социалните системи. Човешките жертвоприношения са способствали за разрастване на социалната стратификация от една страна, а от друга са препятствали загубата на социалното разслоение, след като веднъж вече се е случило и се е развило. Екипът пише в заключение: “Изводите от изследването ни може да звучат неприятно, но резултатите сочат, че ритуалните убийства са помогнали на човечеството да извърви пътя на трансформация от малките егалитарни общности на нашите предци, до съвременните силно стратифицирани общества, в които живеем”.
-----------
* социална стратификация е термин от социологията, с който се описва идеята за разделянето на хората в групи по социално-икономически признаци. Това е система, в която хората са част от йерархично подредени групи.
0 коментара:
Публикуване на коментар