 |
| Снимки и видео: NASA |
Изхвърляните от звездата газове приемат формата на „двойка балони“. Прах, газ и нишки от виоскоенергийни частици – всичко това се издухва от звездния вятър, породен от „раздразнената“ звезда-гигант. Първоначално звездата може би е била с маса, която 150 пъти надхвърля масата на Слънцето. А астрофизиците от десетилетия се опитват да разберат, дали Ета от Кил не преживява последните си „дни“, преди напълно да се разруши.
Космическите фойерверки при Ета от Кил започват около 1840 година, когато звездата преминава през титаничен изблик на светлина, наречен „Голямото избухване“. Вследствие на това явление Ета от Кил в продължение на над десет години става най-ярката звезда, видима в небесния свод. Всъщност, за известно време звездата е толкова ярка, че става важна за навигацията в южните морета.
Но след това изригване и последвалото ярко светене, звездата е избледняла и днес е едва различима с невъоръжено око. Космическите фойерверки обаче още не са приключили, защото Ета от Кил успява да оцелява и до наши дни. През последните 25 години астрономите са използвали почти всички инструменти, монтирани на борда на космическия телескоп „Хъбъл“, за да проучат „раздразнената“ звезда.
С помощта на Wide Field Camera 3 на телескопа, учените са заснели ултравиолетовото излъчване на магнезия, който се намира сред горещите газове (синята гама в изображението). Експертите се оказват изненадани, да открият наличието на магнезий на места, където по-рано не е засичан. За астрономите е известно, че материята, изхвърлена от външните слоеве на звездата при избухването през 1840 година, е нагрята от ударните вълни, формирани при сблъскването ѝ с изхвърлен по-рано материал от звездата. В новите изображения учените очакват да открият същите ултравиолетови отпечатъци, каквито се наблюдават от сложния набор от нишки, които представляват горещ азот (в червената гама на изображението). Вместо това, обаче, установяват наличието на нова, ярка магнезиева структура, която се намира в пространството между двата прашни „балона“ и външната, нагрята от ударните вълни нишковидна структура, богата на азот.
„Открихме големи количества от горещ газ, който е бил изхвърлен по време на „Голямото избухване“, но все още не се е сблъскал с останалата материя около Ета от Кил“, обяснява Нейтън Смит от обсерваторията на Университета в Аризона, който е и водещ изследовател в научната програма на „Хъбъл“. „По-голяма част от емисиите се намират там, където очаквахме да видим само празно пространство. Тази допълнителна материя се движи бързо и спрямо общата енергия на вече случилият се мощен взрив се движи с по-висока скорост“.
Новооткритият газов компонент е важен за разбирането на начина, по който е започнало изригването. Възможно е той да е бързото и високоенергийно изхвърляне на материя, което може да се е случило малко преди звездата да се „освободи“ от външните си слоеве, формирали по-късно двойната балонообразна структура.
Астрономите се нуждаят от още наблюдения, за да могат по-точно да определят колко бързо се движи изхвърлената материя и кога се е случило самото избухване.
В долната лява част на изображението има една забележителна структура – видимите в синята област ивици се формират, когато светлинните лъчи от звездата пробият през праховите зрънца, разпръснати по повърхността на балоновидната структура. Навсякъде, където ултравиолетовата светлина срещне плътния прах, оставя след себе си дълга сянка, която се простира отвъд околния газ. „Светлината и сенките напомнят слънчевите лъчи, които виждаме в нашата атмосфера, когато слънчевата светлина преминава покрай ръба на облаци; разбира се, физическите принципи, по които се формира светлинното „шоу“ на Ета от Кил, са различни“, добавя Джон Морс, също част от екипа учени, работещи с телескопа „Хъбъл“.
Ета от Кил има бурно минало. Може да се каже, че звездата е „склонна“ хаотично да изригва, като изхвърля части от материята си в пространството, подобно на гигантски звезден гейзер. Едно от възможните обяснения за налудничавото поведение на звездата-чудовище е, че то се дължи на сложното, пораждащо конвулсиите ѝ, взаимодействие на три звезди, свързани гравитационно в една система. При този сценарии, най-масивният участник би погълнал една от другите две звезди, предизвиквайки мащабното Голямо изригване в средата на XIX век. Като доказателство, че се е случило подобно нещо, мога да послужат двойните балоновидни структури от горещ газ, разширяващ се около системата.
В предходно наблюдение на звездата с телескопа „Хъбъл“ учените получават възможност да анализират „Голямото избухване“ в детайли. Това се случва благодарение на случайна „хитрост“, дело на природата. Част от светлината, излъчена при избухването, достига чак сега до Земята, тъй като пристига по „заобиколен“ маршрут. Всъщност, светлина, поела в посока, която я отдалечава от планетата ни, достига до облаци от прах, реещи се далеч от бурната звездна система. Там тя се отразява и поема вече в посока на Земята – ефект, който учените наричат „светлинно ехо“.
Звездното чудовище Ета от Кил в крайна сметка ще завърши живота си – и космическите фойерверки – като избухне като свръхнова. И това вече може да се е случило, но просто светлинната „информация“ за този блестящ край, все още да пътува през пространството към Земята.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар