На около 7500 светлинни години от нас, в съзвездието Кил, се намира мъглявина, в която редом със загиващите звезди се образуват и нови. Оформена от тези драматични събития, Мъглявината в Кил (в каталозите се води като NGC 3372, но е известна и като Мъглявината Карина) е динамичен, постоянно разрастващ се облак от междузвезден прах и газ.
Масивните звезди във вътрешността на този космически „балон“ излъчват интензивна радиация, която е причината за ярко греещият газ наоколо. В контраст на това, други области на мъглявината съдържат тъмни облаци от прах, в които се крият новородени звезди. В мъглявината NGC 3372 тече битка между прах и звезди и новопоявилите се звезди я печелят – те са източник на високоенергийна радиация и звездни ветрове, които изпаряват и разпръскват прашните „ясли“, в които са се родили.
При ясна и безлунна нощ мъглявината в Кил се вижда и с невъоръжено око. Тя се простира на повече от 300 светлинни години и е един от най-големите региони в Млечния път, където се формират нови звезди. Мъглявината обаче е достъпна за наблюдение само от южното полукълбо на Земята.
В тази впечатляваща мъглявина се крие и една много характерна звезда - Ета от съзвездието Кил (Eta Carinae). Това е един ярък пример на двойна звездна система и е най-високоенергийната в този регион; през 30-те години на XIX век тя е един от най-ярките обекти в небосклона над южното полукълбо. От този момент насетне тя драматично губи от блясъка си и се е запътила към края на живота си, но все пак остава една от най-масивните и ярки звезди в Млечния път.
На изображението Ета от Кил е ярката светлина точно над V-образната форма, формирана от облаците междузвезден прах. В дясно от Ета от Кил се намира сравнително малката мъглявина Ключалка – малък, плътен облак от студен междузвезден газ, в който се намират няколко масивни звезди, чийто облик през последните няколко века също драматично се е променил.
Мъглявината NGC 3372 е открита от Никола Луи дьо Лакай, който около 1750 година провежда множество наблюдения от нос Добра Надежда. От тогава досега обектът е наблюдаван многократно, но съвременната техника предоставя нови възможности. Изображението е създадено от VISTA (Visible and Infrared Survey Telescope for Astronomy), който добавя безпрецедентно големи възможности върху по-голяма площ от небосвода; инфрачервеното му „зрение“ е идеално за разкриване на агломерациите от млади звезди, скрити зад прашните облаци в мъглявината Карина.
През 2014 година VISTA е използван за определяне на близо пет милиона индивидуални инфрачервени източници в тази мъглявина, с което се разкриват огромните мащаби на тази „звездна люлка“. VISTA е най-големият в света инфрачервен телескоп, чиито характеристики са незаменими в изследването на южния небосвод.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар