Когато антрополозите разглеждат въпроса за причините, породили войните, еволюционните им теории са склонни да свеждат нещата до „троицата“ на недостигащите ресурси: храна, територия и партньори за продължаване на рода. Трите ресурса са онази мотивация, която уравновесява и би могла да оправдае загубата на живота и другите рискове, които се появяват пред воюващите групи от ловци-събирачи.
Изследователи от Университета на Колорадо в Денвър, Университета на Британска Колумбия и Университета в Сантяго, Чили, са създали математически еволюционен модел, който предполага нова, четвърта теория. Учените са установили, че акултурацията – приемането и имитацията на културата на победителя след поражението от страна на победения – може да е друга причина, насърчаваща еволюцията на конфликтите между групите. С други думи казано, групите може да са се развили в посока водене на битки заради самото противопоставяне, независимо от това, колко ще им коства такова поведение.
„Воини“ и „пастири“ в човешката еволюция
„Изследвал съм еволюцията на сътрудничеството и алтруизма – парадокси в конвенционалната еволюционна теория, според която оцелява най-приспособимия – чрез групова селекция. В конкретния случай, обаче, искахме да разберем как са еволюирали междугруповите конфликти“, казва Бъртън Саймън, доцент по математика в Университета в Денвър, който през последните десетина години се е специализирал в областта, която би могла условно да се нарича „математическа антропология“.Математическият модел, който са разработили авторите на новото изследване, се основава на два типа хора: воини, които се специализират във воденето на междугрупови конфликти и са с ниска раждаемост, и пастири, които не могат да се защитават сами, но пък притежават висока репродуктивност. Количеството на всеки от двата типа в рамките на една група зависи от вероятността потомците да станат воини или пастири – културна характеристика, която се пренася по вертикала от поколение в поколение.
Изследването изучава динамиката на процесите в групата чрез три вида събития: групово изчезване (т.е. измирането на цялата група, например в резултат на засушаване и лоша реколта); разделяне (когато една относително голяма група се разделя на две) и групови конфликти, дължащи се на тяхната „войнственост“ (предполага се, че се увеличава вероятността групата да се опита да завладее друга група). В създадения математически модел групите се борят помежду си, а победителят налага своите културни характеристики на победените или изцяло елиминира групата им. Две от тези характеристики са войнствеността на групата и вероятността те да наложат своята култура (тенденция на акултурация).
„Нуждаете се от хора-пастири, чрез които групата да се възпроизвежда и хора-воини, за да я защитават“, обяснява Саймън. „Но необходимите бройки от всеки от двата вида хора могат да се променят с течение на времето, при това по сложни и изненадващи начини“.
Културното развитие може да насърчава разпространението на конфликти
Как такива култури може да се развият и процъфтяват или да загинат? Изследователите са установили, че в зависимост от първоначалните условия във всяка група, както и на кои характеристики (като акултурация и войнственост) бива позволено да се развиват, понякога групите водят конфликти помежду си до унищожение. В други случаи пък целия сбор от популациите на групите постига мирно равновесие.Обаче, когато изследователите разрешават на всички параметри в математическия модел да еволюират, установяват, че акултурацията се развива едновременно с войнствеността и репродуктивността на воините в групата. Казано по друг начин, с течение на времето групите стават все по-войнствени и принуждават покорените групи да приемат тяхната култура, вместо да ги изтребват.
Такава културна еволюция може да насърчи разрастването на конфликтите, дори в случаи, когато може да нанесе вреди и на двете групи (и индивидите в тях), участващи в конфликта. Това е теория, на която за момента е отделено много малко внимание. Математическото моделиране е един от начините, по които може да се проучва какви биха могли да са последиците от такова поведение.
„Разбирам, че математическа антропология звучи като оксиморон. Повечето хора, които развиват теоретични модели за това, защо има толкова много конфликти между човешките групи, използват икономически или политически науки за обосноваването им. Но когато разглеждате общностите на ловци-събирачи чрез математически модел, който ви принуждава да заявявате предположенията си с висока точност, резултатите могат да ви поднесат „просветление“, пише Бъртън Саймън.
В заключение обаче, той предупреждава, че причините за съвременните конфликти са твърде сложни, за да може да бъдат моделирани математически. Изследването, което той ръководи, е поглед към това, как симулациите може косвено да породят конфликти в еволюционната теория.
Изследването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
0 коментара:
Публикуване на коментар