Оръжията на воините от прочутата теракотена армия, погребана преди повече от 2200 години за да придружи в отвъдния свят Първия китайски император, са се запазили в много добро състояние заради високото съдържание на калай в бронза. Това твърдят учени в ново изследване, публикувано в Scientific Reports. Осен това, за консервирането на метала роля са изиграли някои особености на почвата: тя се оказва слабоосновна, с лоша аерация и малки количества органични вещества, които способстват корозията.
Теракотената армия е създадена за погребалния комплекс на първия китайски император Цин Шъхуанди. Той слага край на междуособните войни, водени в продължение на два века и половина, след като покорява и поставя под своя власт седемте воюващи царства на територията на вътрешен Китай. Заедно с императора са погребани около 8000 статуи на пехотинци, конници и бойни колесници. Скулптурите на воините са изработени в цял ръст и с пълно въоръжение. Заедно с теракотените фигури археолозите са открили и бронзови мечове, копия, над 40 хиляди бронзови върхове на стрели; последните са откривани най-вече на групи от по 100, коеот подсказва, че вероятно са били поставени заедно в дървени колчани. Дървените части от оръжието на практика изцяло са се разложили, но металните са се съхранили много добре: повърхностите им са запазили блясъка си и практически не са засегнати от корозия.
Древните майстори са изработили оръжието от бронз – сплав от мед и 5 – 25% калай.
Още от самото откриване на първите воини от теракотената армия, изследователите не спират да си задават въпроса, по какъв начин металът от въоръжението на статуите се е запазил в прекрасно състояние след повече от 2200 години, прекарани под земята. Първото предположение е, че древните майстори са използвали някакво антикорозионно покритие. По някои от бронзовите детайли на оръжията, учените са открили следи от окис на хрома и от това тръгват хипотезите, че древните китайски майстори са умеели да създават слой от защитно хромово покритие, с което да предпазват медно-калаената смес от корозия.
Другата разглеждана версия е, че съединенията на хрома са просто замърсявания от почвата, а металът е оцелял в прекрасно състояние, заради богатият на калай повърхностен слой. Изследванията обаче са провеждани обикновено с малък брой образци и учените не са успявали да докажат убедително наличието на съединения на хрома в почвата, в която са погребани воините от теракотената армия.
Екип китайски и британски учени, ръководен от Маркос Мартинън-Торес от Университета в Кеймбридж се е заел със задачата да определи колко често се откриват съединения на хрома по повърхността на металните оръжия на воините от теракотената армия и дали има връзка между наличието на такива съединения и степента на съхранение на метала. Освен това, експертите искат да разберат, откъде са се появили съединенията на хрома: целенасочено са нанасяни или са плод на случайно замърсяване. Образците, които изследват, са върхове на стрели, остриета и ръкохватки на мечове, части от спусковия механизъм на арбалети – общо 464 предмета. Анализите са извършвани с помощта на рентгено-флуорисцентна спектроскопия, рамановска спектроскопия и сканираща електронна микроскопия.
Наличието на съединения на хрома е установено само при 37 (8% от извадката) от образците, като това най-често се наблюдава при ръкохватките и спусковите скоби на арбалети, но не и при остриетата на мечовете или наконечниците за стрели. Не се открива и връзка между наличието на такива химически съединения и това, доколко добре са се запазили металните части. Авторите на изследването не установяват присъствието на съединения на хрома нито в почвата, нито в разноцветните пигменти, които са използвани за декорацията на части от теракотените фигури и интериора на гробницата на императора. Следи от хром обаче се откриват в лака, с който са покривали повърхностите на статуите, преди да бъдат оцветени. Изследователите предполагат, че лакът е нанасян не само върху теракота, но и по дървените части на оръжието, за да бъде предпазено от разлагане. При това, лак е попадал и на металните части на оръжията, които са в близост до дървените им повърхности.
Доброто състояние, в което са се съхранили бронзовите части на оръжията, авторите на изследването обясняват с процентното съдържание на калай в сплавта и с особености на местната почва. От предишни изследвания е известно, че в бронзовите сплави с високо съдържание на калай, на повърхността се образува богат на калай слой, който спира корозионните процеси. Почвата, в която са били заровени теракотените воини с оръжията си, също е изиграла роля в запазването на метала. Изследователите са установили, че почвата, където е открита глинената армия, е със слабоосновна реакция (рН= 8.1-8.5). В такива почви металите се запазват много по-добре, отколкото в киселинни. И още: запазването е подпомогнато от лошата аерация на почвата, малките частици, от които са съставени утаечните слоеве и малкото количество на органични вещества, които присъстват в тях и биха изиграли роля на катализатори на корозионните процеси.
Сючжън Ли от Института по археология в Университетския колеж в Лондон обобщава: „Високото съдържание на калай в бронза, технологията на закаляване на сплавта и особения характер на местната почва могат да обяснят защо оръжията са се запазили в толкова добро състояние. Не е изключена възможността династията Цин да е разработила таен технологичен процес, но дали това е така, следва да се изясни при следващи проучвания“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар