Очаква се учените да разкрият в сряда първата снимка на черна дупка. Събитието се оценява като пробив в астрофизиката, който дава представа за небесните чудовища с толкова интензивни гравитационни полета, че дори и светлината не може да напусне.
Американската национална научна фондация насрочи пресконференция във Вашингтон, за да обяви "революционен резултат от проекта" Event Horizon Telescope - ЕНТ, международно партньорство, сформирано през 2012 г., чиято цел е директно наблюдение на заобикалящата среда на черна дупка. В Брюксел, Сантяго, Шанхай, Тайпе и Токио се организират едновременни пресконференции.
Хоризонтът на събитията на черната дупка, едно от най-опасните места във Вселената, е точка без връщане, отвъд която нищо - звезди, планети, газ, прах, всички форми на електромагнитно излъчване, включително светлина - са погълнати безвъзвратно.
Учените, участващи в изследването, отказаха да разкрият констатациите преди официалното обявяване, но са наясно с целите си. "Това е един проект-мечта, да се направи първата снимка на черна дупка. Работим в сътрудничество с над 200 души в международен план", коментира пред "Ройтерс" астрофизикът Шепърд Долмън, директор на проекта в Центъра за астрофизика, Харвард и Смитсониън.
Пресконференцията е насрочена за 13:00 часа по Гринуич в сряда.
Изследването ще тества един от основните постулати на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, допълва астрофизикът от Университета в Аризона Димитриос Псалтис, участник в проекта. Тази теория, представена през 1915 година, обяснява законите на гравитацията и тяхната връзка с други природни сили.
Учените наблюдават две свръхмасивни черни дупки.
Първата е с името Sagitarius A* (Sgr A*), която се намира в центъра на нашата галактика. Тя е маса 4 милиона пъти по-голяма масата на Слънцето и се намира на приблизително 26 000 светлинни години от нас. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона км.
Втората е наречена М87. Тя се намира в центъра на съседната галактика на Дева А, с маса 3,5 милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето и отстои от нас на 54 милиона светлинни години. От M87 излиза огромна струя от субатомни частици, които се движат почти със скоростта на светлината.
Черните дупки, които са с много различни размери, са изключително плътни образувания, които се пораждат след колапса на свръх масивни звезди в края на жизнения им цикъл. Свръхмасивните черни дупки са най-големият вид, поглъщащи материя и радиация и вероятно се сливат и с други черни дупки.
Псалтис описва черните дупки като "екстремна деформация в пространство-времето", термин, отнасящ се до трите измерения на пространството и едното измерение на времето, свързано в един четириизмерен континуум.
Долмън обяснява, че изследователите на проекта са получили първите данни през април 2017 г. от глобална мрежа от телескопи. Телескопите, които събират първоначалните данни, се намират в щатите Аризона и Хавай, както и в Мексико, Чили, Испания и Антарктика. Оттогава към мрежата са добавени телескопи във Франция и Гренландия.
Учените също така ще се опитват да открият за първи път динамиката в близост до черната дупка, тъй като материята обикаля със скорост близка до светлинната, преди да бъде погълната.
Фактът, че черните дупки не позволяват на светлината да избяга, прави наблюдението им доста трудно.
Учените търсят пръстен от светлина - радиация и материя, които обикалят с огромна скорост около ръба на хоризонта на събитието - около област от тъмнина, представляваща действителната черна дупка, известна като сянка или силует на черната дупка.
Теорията на Айнщайн, ако е вярна, би трябвало да позволи изключително точно прогнозиране на размера и формата на черната дупка. "Формата на сянката ще бъде почти идеален кръг в теорията на Айнщайн", допълва Псалтис.
Д-р Пол Макнамара, астрофизик от Европейската космическа агенция, коментира пред АФП: "Преди повече от 50 години учените видяха, че в центъра на нашата галактика има нещо много светло. Този мистериозно светъл обект беше много плътен и имаше "силно гравитационно притегляне, което кара звездите около него да се движат много бързо - за около 20 години".
На нашата собствена слънчева система й отнема 230 милиона години, за да обиколи Млечния път. Смята се, че черната дупка в центъра на нашата галактика е с ширина повече от 22 милиона километра.
Учените от проекта EНТ съобщават, че ще се стремят да заснемат ярък образ, но предупреждават, че това все пай няма да е лесно. "Качеството на изображенията зависи от подреждането на телескопите, метеорологичните условия, както и от замъгляването на изображенията, когато светлината пътува от черната дупка към Земята".
В крайна сметка, все пак ще видим първата истинска снимка на черна дупка, пише News.bg.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар