14.3.17

През последните години все по-често се срещат изследвания, които свързват падането на старите империи и появата на нови с резки промени в климата. В последните разработки се твърди, че появата на Халифата, падането на Византия, миграцията на тюркските и славянските народи, са пряко свързани с малка “ледникова епоха” – рязко застудяване с глобални мащаби. 

Представителите на международната колаборация PAGES (Past Global Changes), в която влизат учени от много държави, продължават да анализират в детайли драматичните страници от историята, свързани с внезапни промени в климатичните условия. Изследователите вече представиха тезата си, според която съществува връзка с необичайно обилните валежи на територията на Монголия между 1211-1230 година и походите на Чингис хан и потомците му в Европа.

Ново изследване, публикувано в списание Nature Geoscience, свързва внезапното захлаждане, продължило между 536 и 660 година с цяла поредица от знакови събития - от Юстиниановата чума до болезнените трансформации в Източната Римска империя. През този период се появява и започва разпространението на исляма, а славянските (и не само) народи извършват колосални по мащабите си преселения.

Учените започват със събиране и сравняване на образци от 660 сибирски лиственици (152 живи и 508 реликтови образци на Larix sibirica). Образците са от Алтайско-Саянския планински район и от Австрийските Алпи. Между двете места, от които са пробите, дистанцията е 7600 километра, но годишните кръгове и в двата случая показват сходни промени в климатичните условия.

От това сходство учените правят извода, че от средата на VI век до втората половина на VII век се е състояла Малка ледникова епоха на Късната античност (the Late Antique Little Ice Age, LALIA). Самият период на Късната античност е наричан и “средиземноморски”, защото точно в тези географски ширини се случват най-важните в исторически план събития.

Пак по това време се случват няколко вулканични изригвания в умерените и тропическите ширини – през 536, 540 и 547 година. Те са определящи за климатичните промени, засегнали Евразийския континент и положили отпечатък на следващите 124 години.

Учените определят няколко важни събития, които пряко или косвено може да са следствие от захлаждането, обхванало Европа и Азия. В помощ на екипа се включват историци и антрополози, което превръща изследването в интердисциплинарно. Началото на поредицата значими събития става Юстиниановата чума – първата документирана в историята на цивилизацията епидемия от това заболяване. Чумата се развилнява през 541-542 година и само от първата ѝ вълна загиват 25 милиона души. Последвалите чумни епидемии продължават чак до 750 година и достигат до Великобритания. Общо вълните от епидемиите отнасят в гроба около 50 милиона души.

Епидемията оказва разрушително влияние по Средиземноморието: заради застудяването, съпътстващо първото вулканично изригване, земеделието не успява да задоволи нуждите от храна на жителите от този регион и Централна Европа. Локалните военни конфликти и чумата само ускоряват процесите на застой и разруха. Резултатът – масово хората гладуват.

По същото време проблеми със селското стопанство имат и народите, населяващи Китай и Монголия. Изследователите изказват становището, че това довежда до падането на Жужанския каганат и укрепването на Тюркския каганат. Историците не са постигнали консенсус по събитията, случили се на територията на Северен Китай и Монголия в средата на VI век. Изследователите обаче са сигурни, че много народи са напуснали териториите си и са предприели военни походи срещу съседите си, именно заради недостига на храни. Тези процеси протичат някъде до около 580 година.

В средата на VI века аварите достигат до бреговете на Черно море и Византия. В началото опитват да заживеят редом до източните римляни, градейки с тях отношения предимно чрез дипломация. Но много скоро приятелството се сменя с военни сблъсъци. В резултат на това възниква Аварския каганат и заселването на аварите на територията на днешна Унгария.

Следващите събития се развиват в Централна Азия. Вълната от войни предизвиква сътресения по периферните империи. Например, каганът на Източнотюркския каганат Кат Ул-хан Багатур-шад в през 620-те години започва набези срещу северните части на Китай. Това довежда до разпадането на Източнотюркския каганат, защото въпреки първоначалните успехи на войските на кагана, династията Тан постепенно овладява инициативата и разгромява тюрките. За поражението роля изиграват и събитията и междуособиците вътре в каганата.

По същото време западните тюрки разширяват владенията си до източното крайбрежие на Черно море. През 625 година византийският император Ираклий I установява с тях дипломатически отношения. До голяма степен този съюз помага на Византия да излезе победител във военния конфликт със Сасанидски Иран, който тече от 602 година, а тюрките от своя страна получават възможност за нахлуване Каспийските врати (Дербент).

Малката ледникова епоха на Късната античност става важен момент и за славяните. Точно в тези години протославянските диалекти се разпространяват по земите на континентална Европа. Откъде са дошли – засега учените нямат точен отговор. Археологическите данни дават право да се предполага, че първите протославянски диалекти се появяват в Карпатите. И все пак, остава неясно защото те са се разпространили на толкова големи територии.

Учените смятат, че преместването на Запад на чергарските народности, като аварите например, които усвояват изоставените от византийците земи, са допринесли в не малка степен за разселването на славяните. Освен това, именно пристигането на аварите в Панония – на територията на съвременните Унгария, източна Австрия, югозападна Словакия, северна Словения, северна Хърватия, североизточна Сърбия, северна Босна и Херцеговина – подпомага нахлуването на лангобардските племена в Италия през 568 година.

Как глобално захлаждане се превръща в причина за възникването на Халифата и упадъка на Византия


Глобалното захлаждане, изиграло унищожителна роля за малките и големи империи, се оказва благоприятно за Арабския полуостров. В пустинните райони климатът става малко по-умерен, а изпаряването на водите се забавя съществено. Това довежда до обилен растеж на всякакъв род храсти – основната храна за камилите, и като следствие – повишена мобилност и ръст на раждаемостта сред арабите. Учените смятат този фактор за един от най-съществените, обусловили арабските завоевания и установяването на Арабския халифат.

При това, изследователите не разглеждат в изследването си основната причина за обединяването на арабските племена – появата на исляма. Той става първата монотеистична религия за арабите и е в основата на формирането на теократичната държавност – Халифата. Последващите арабски завоевания стават възможни едва след преодоляването на последиците от Войните на отстъпниците - чак след като са сломени арабските племена, отказали да признаят  легитимността на халифа Абу Бакр след смъртта на пророка Мохамед през 632 година.

Самите арабски завоевания продължават до условната 660 година, която изследователите определят като последна от Малката ледникова епоха на Късната античност. 

Въпреки че на пръв поглед липсват преки връзки между посочените събития и глобалното захлаждане, авторите на изследването призовават “да се преодолеят редукционистичните подходи”, и да се използват едновременно масивите от  палеоклиматични и исторически данни.

2 коментара:

  1. Преди век Лев Могилев го е написал,ама кой да чете, голямото откритие:-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не е Могилев, а Лев Гумильов. "Етногенезисът и биосферата" обаче е по-скоро философски труд, отколкото научно доказателство. Пък и Гумильов не споменава за "Малка ледникова епоха от късната античност". Така че, откритието е важно, но кой да чете.

      Изтриване