Йерархичните взаимоотношения са толкова дълбоко вкоренени в ежедневието ни, че дори не им обръщаме внимание. Това обаче не означава, че винаги и навсякъде в човешките общества нещата са стояли по този начин и хората са се опитвали да организират живота си на база социални пирамиди: историци и етнографи могат да дадат много примери за народи и култури, в които хората са живели – а и сега живеят – в относително равноправие. И въпреки това, ако се разгледа човешката история като обща картина, се забелязва, че с течение на времето общественото устройство става все по-сложно и „вертикално“ подредено.
В тази връзка, специалистите отдавна се опитват да намерят отговор на въпроса, какво точно е подтиквало хората да изграждат социален йерархичен ред. Мнозина предполагат, че причина за това е развитието на материалната култура като цяло и земеделието в частност; че ясно разслояване на обществото, грубо казано, на управляващи и управлявани, се е случвало едновременно с появата на нови жизнени ресурси и нови начини за разпределянето им. Също толкова много са и експертите, които предполагат, че всичко е било точно обратното: че развитието на земеделието се е случвало вследствие на социалната йерархия.
С разрешаването на тази дилема се заемат изследователи от Института по история на човека към обществото „Макс Планк“ и Университета в Оукланд. Те извършват сравнителен анализ на 155 народни общности в Австронезия, живеещи на острови в Индийския и Тихия океан, от Мадагаскар до остров Възкресение и от Тайван до Нова Зеландия.
Австронезийците са много разнообразни и по социално устройство (сред тях има строго йерархизирани общности, но и такива, които са изключително „братски“), и по навици в земеделието (някои едва обработват земя, други пък строят сложни съоръжения, като филипинския народ ифугао с неговите прочути оризови тераси). Освен това, понеже австронезийците говорят на близки езици, може да се установи кои общности са по-стари, кои по-млади и така е удобно да се анализира, кое след кое идва: земеделието след йерархията или йерархията след земеделието.
В резултат, изследователите достигат до извода, че еднозначна причинно-следствена връзка не се наблюдава в конкретния случай. В статия за списание PNAS се казва, че в едни случаи земеделието се е развивало едновременно с усложняване на социалната структура, и очевидно, първото е причина за второто, но в други случаи развитите агротехнически умения и социалната йерархия се появяват независимо едно от друго.
Дори и да са налице причинно-следствени закономерности, то те са насочени и в двете посоки; с нарастването на популацията и двата фактора – материалният и социално-политическият – започват взаимно да се усилват: социалното устройство подтиква развитието на земеделските методи, а подобреното земеделие стимулира усложняването на социалната структура.
Макар че в случая сравнението е само между австронезийците, може да се предположи, че подобна закономерност – по-точно, липсата на каквато и да е универсална закономерност – е имала място и в други части на Земята. Впрочем, да се твърди това с достатъчна степен на определеност, се налага да бъдат проведени допълнителни изследвания.
Само преди няколко месеца, отново изследователи от Университета в Оукланд, публикуваха резултати от друго изследване, в което пак по примера от същите австронезийски народи доказват, че по-сложният социален живот възниква не на последно място и благодарение на човешки жертвоприношения.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар