Какво ще се случи, ако в една стая затворите трима души, които твърдят, че са един и същи човек?
Това е въпросът, който си задава психологът Милтън Рокич, когато започва да подготвя психологичен експеримент, преминаващ границите на морала. Но експериментът преследва хуманна цел: да се открие лечение за делюзиите – фантазиите, представите и вярванията в нереални факти, които не отговарят на реалността.
Идеята за експеримента хрумва на Рокич след като попада на статия в списание „Харпър“. В материала се разказва за две абсолютно непознати една с друга жени, които смятат себе си за Дева Мария.
Когато тези две жени са събрани заедно, създадената между тях връзка довежда до това, че едната се отърсва от делюзията и спира да се възприема като божията майка; на практика жената се е излекувала от заболяването. Милтън Рокич допуска, че ако подобно нещо се е случило веднъж, не е изключено да работи и в условията на официален, научно наблюдаван експеримент.
През 1959 година той открива кандидатите за експеримента си: трима мъже, всеки от които твърди, че е Исус Христос. Мъжете са изпратени в болница в град Ипсиланти, щата Мичиган, където трябва да се проведе експеримента под прякото наблюдение на Милтън Рокич.
Психологът изхожда от предположението, че когато всеки от мъжете се сблъска с другите двама, които също като него твърдят, че са Месията, много бързо би трябвало да се пречупят заблудите и да се освободят от делюзивното си разстройство. В края на краищата, Исус Христос е само един! Да, но тримата мъже – Клайд Бенсън, Джоузеф Касъл и Леон Габор, не приемат толкова лесно реалността.
Всеки един от тримата мъже, страдащи от формата на параноидна шизофрения, отказва да изостави заблудите си, въпреки че се изправя пред други двама души, които твърдят същото като него. В първите срещи помежду им са белязани от много изблици на гняв. Споровете кой е Месията се водят на висок тон, а съвсем скоро преминават в размяна на юмручни удари. Всеки от мъжете се отнася враждебно към идеята, че някой от останалите си измисля това, което твърди, но никой не се оказва готов да приеме истината за собствената си самоличност.
Работата по експеримента си Милтън Рокич започва просто с надеждата, че ще види как събирането на тримата мъже ще доведе до това, че взаимно ще си помогнат да се отърват от фантазиите и заблудите си. Но когато става ясно, че това няма да се случи, психологът прибягва до методи, излизащи извън етичните норми. Увлечението на Рокич по изследването на идентичността го кара да предприеме поредица от действия, които да наложат на пациентите му да се променят.
Една от манипулациите, до които психологът прибягва, е да започне да изпраща писма на Леон Габор. Една от новите делюзии на Леон е, че е женен за жена, която той нарича „мадам Жената Йети“. Тази жена е точно толкова реална, колкото и претенциите на Леон, че е Исус Христос. Милтън Рокич пише писмата от името на „мадам Йети“, като в тях вмъква пасажи, чрез които да подтикне пациента си да промени част от ежедневните си навици. Психологът стига дори до там, че в писмата „мадам Йети“ признава на съпруга си, колко много го е влюбена в него.
Щом Леон започва да възприема сериозно изфабрикуваните писма, Милтън продължава с манипулацията, като използва текста им, за да подлага на съмнение идеята, че Леон е Месията. Психологът изхожда от това, че може би ако използва една от заблудите на пациента като аргумент за подкопаване на убежденията му по другата делюзия, ще успее в крайна сметка да го излекува и от двете. Но случаят изобщо не е такъв. Вместо да се поддаде, Леон просто прекратява кореспонденцията и отказва да приема доводите, които му се излагат от името на измислената жена.
Вторият опит да бъде излекуван Леон Габор прескача още една морална граница. Една от помощничките на психолога е привлечена да участва в експеримента, като задачата ѝ е да флиртува с пациента. Милтън Рокич се надява, че дамското внимание и флирта ще извадят Леон от състоянието му. Пациентът обаче се влюбва в жената, но тя просто играе своята роля в експеримента и не може да отвърне на чувствата му по никакъв начин. Леон Габор така и не се отърсва от заблудите си, а дори напротив, започва още по-яростно да се придържа към фикциите си.
Милтън опитва да манипулира чрез писма и другите двама мъже, но без да постигне никакви резултати. Те не се отказват от заблудите си. Престоят им в Ипсиланти не се оказва никак приятен. И наистина, няма как да е приятно изживяване, ако те затворят с други двама души, които те разстройват с това, което твърдят, нищо, че то просто заблуда, също като твоята, а освен това се стига и до физическа разправа. Мнозина колеги на Милтън Рокич започват да го укоряват, че пациентите му не получават подходящо лечение.
Може да се каже, че макар и воден от добри намерения, психологът превръща против волята им пациентите си в опитни лабораторни мишки. Използването на манипулативни методи и прибягването до лъжи и постановки, за да ги лекува, не срещат одобрение сред гилдията. Всъщност, в подобни случаи е много трудно да се прецени кое е правилно и кое не.
Крайният резултат от целия експеримент е, че Милтън Рокич не успява да открие начин да излекува делюзиите при тримата мъже.
И така, докато тримата пациенти, след като се опознават взаимно по-добре и научават един за друг повече, не стигат до идеята да избягват темата за Христос, когато разговарят. Методите на Милтън Рокич не откриват лечение за състоянието им – пациентите сами намират решение, което да не им пречи да разговарят, когато са заедно.
През 1964 година Рокич публикува книгата „The Three Christs of Ypsilanti“, в която излага цялото си проучване в експеримента и вижданията си по въпросите с лечението на делюзиите. Истината е, че целият експеримент е грандиозен провал. Не постига никакъв друг резултат, освен да причини ненужни страдания на тримата мъже, които и без това вече страдат от психичните си заболявания.
В крайна сметка, Милтън Рокич сам достига до извода, че експериментът, който е провел, е неетичен и сериозно е престъпил границите на отговорното поведение. През 1984 година книгата му е преиздадена, а в новото издание е включено извинението на Рокич: „въпреки че не успях да излекувам от заблудите им тримата мъже, приемащи се за Исус Христос, те успяха да излекуват мен – от моята делюзия, че подобно на някакъв бог мога да ги променя манипулативно и безпринципно пренареждайки и реорганизирайки ежедневието им, за да се впишат в рамките на „пълната институционалност“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар