Ново изследване лансира хипотезата, че неандерталците са ползвали определени „медицински“ практики, като например оказване на помощ и полагане на грижи за тежки наранявания на съплеменници или при раждания.
Медицинските практики от тази далечна праисторическа епоха в човешката еволюция най-често се изследват паралелно със сложното културно поведение, основно чрез анализ на ритуалите и символиката, свързани със смъртта. Новата разработка се отличава с това, че за пръв път еднозначно определя, че лечителските методи при неандерталските общности би могло да се окажат с по-важна и стратегическа роля в оцеляването на вида. Предишни изследвания, извършени от учени от същия университет в Йорк, вече показаха, че съпричастността и грижите за ранени и болни индивиди вероятно са били фактор в развитието на лечителски практики. Но последващи, по-задълбочени анализи разкриват, че зад това са скрити и по-дълбоки, еволюционни причини.
Учените са изследвали скелетните останки на повече от 30 индивида, при които са установени, както леки, така и тежки наранявания, които обаче не са довели до летален изход. Примерите показват няколко епизода на наранявания и възстановяване, което предполага, че неандерталците би трябвало да са имали добре развита система за полагане на грижи за болните си, за да оцеляват.
Д-р Пени Спикинс от катедрата по археология в Университета в Йорк, обяснява: „Неандерталците са живеели в среда, където заплахите за живота им са били от много различни посоки. Може би най-често е трябвало да се справят с опасността от големи и хищни животни. В популярната култура обаче, се е разпространило мнението, че неандерталците са груби и с недоразвит мозък същества, така че досега рядко сме се замисляли за това, колко уязвими са били самите те. Разполагаме с доказателства, че още преди 1,6 милиона години човекоподобни видове са полагали грижи за здравето на болни индивиди, но подозираме, че такова поведение датира от още по-рано сред предците на човешкия вид. Искахме да проучим дали полагането на „медицински“ грижи при неандерталците е нещо повече от културна практика; дали е нещо, което са правили просто така, защото са смятали, че трябва да го направят, или е било част от стратегията им за оцеляване?“
„Високата степен на възстановяване след сериозни наранявания, като например счупване на крак, предполага, че останалите индивиди от племето е трябвало да си сътрудничат в полагането на грижи, чрез които не само да облекчат страданията на болния, но и да се борят за оцеляването му по такъв начин, че да може да си възвърне здравето и да участва отново активно в живота на общността“, подчертава д-р Спикинс.
В експертните среди е постигнат консенсус, че при повече от 80% от известните на археолозите скелетни останки, са налице следи от по няколко наранявания. Някои от тях са изисквали прости средства за преодоляването им – например, почивка или по-лек двигателен режим и добро хранене, но при други е ясно, че са били животозастрашаващи и е било нужно полагането на сериозни грижи.
От друга страна, тъй като неандерталците са живеели в малки групи, всяка загуба на член от племето е била от съществено значение за оцеляване на общността изобщо. Най-голяма заплаха за тях са представлявали нараняванията и не толкова заразните болести: понеже не са живеели в големи групи, били са по-малко изложени на рискове от развитието на патогени.
При жените на неандерталците обаче, е бил много висок риска от усложнения при раждане. Формата на таза им, както и размерът и формата на главата на децата при тях са сходни с тези на съвременния човек, така че се предполага, че при ражданията са се сблъсквали със същите проблеми. Д-р Спикинс пише: „Много вероятно е да са оказвали помощ на родилките, т.е. да са имали своя си праобраз на акушерството. Без помощ от този вид, може би не биха могли да оцеляват, защото малките им общности не биха били в състояние да понесат смъртността на майките и бебета им. Когато разглеждаме рисковете и опасностите от всекидневието им, свързани с ловуването и намирането на храна, както и при ражданията, не е учудващо, че в техните малки общности разработването на практики за лечение и грижи за здравето, които да намалят рисковете за живота, са били стратегия за оцеляване, а не просто проява на „хуманност“.
„Затова можем да разглеждаме лечителските практики и грижи като основа за еволюционно значимо колективно поведение, подобно на други практики, като съвместното ловуване, споделянето на хранителни припаси и полагането на родителски грижи. Така ще стигнем и до разбирането, защо и в съвременните общества грижата за нуждаещите се е основна и важна част от човешкото поведение“, пише в заключение д-р Спикинс.
Сега изследователите смятат да разширят разработката си, като се опитат да определят възможните методи за лечение, които са практикували праисторическите видове, както и изобщо, колко назад във времето може да се открият следи за „медицински“ практики.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар