5 октомври 2018 г.


За хранителната диета на хората, живели в праисторическото селище Чаталхьоюк може да се научи много, като се изследват останките от протеини, запазили се по керамичните съдове, които са използвали. Възползвайки се от този нов метод, международен екип от учени установява, че в съдовете от този обект, намиращ се в централната част на Анадола, на територията на днешна Турция, са сипвани различни зърнени култури, бобови растения, млечни продукти и месо, като в някои случаи се наблюдава ограничаване на хранителните продукти само до определени видове.

Международният научен екип се ръководи от изследователи от института по история на човека „Макс Планк“, а в него участват и експерти от Свободния университет в Берлин и Университета на Йорк. Целта, която си поставят учените, е, да разкрият подробности за храните, които са употребявали ранните земеделци, живели в района на прочутия праисторически комплекс Чаталхьоюк в Анадола.

Изследователите анализират останки от протеини, запазили се по фрагменти от древни керамични съдове, открити на обекта. Така успяват да идентифицират храните, съставлявали диетата на местните жители. И по-ранни изследвания са анализирали такива останки, но в новата разработка фокусът е поставен върху протеините, чрез които могат да се идентифицират конкретни растения и животни, понякога и до ниво на точно определени видове.



Чаталхьоюк е голямо поселение, което е обитавано между около 7100 и 5600 г. пр.н.е. Населението му е сред най-ранните хора на планетата, занимавали се с отглеждане на земеделски култури. Обектът, който се намира на територията на съвременна Турция, е характерен с начина, по който са градени праисторическите жилища – плътно строени едно до друго, наслагващи се във всяка посока. Археолозите освен това са категорични, че находките на обекта са изключително добре запазени. След повече от 25 години на систематични разкопки и анализи, Чаталхьоюк се смята за едно от най-добре проучените ранни големи поселения на земеделски общности в Стария свят.


За новото изследване екипът анализира останките по керамични съдове, открити в западната могила на Чаталхьоюк, които са датирани от относително кратък времеви отрязък: от около 5900-5800 г. пр.н.е. и до края на времето, през което е постоянно населяван обекта – около 5600 г. пр.н.е. Съдовете, които са анализирани са различни отворен тип купи и гърнета (видът им е изяснен, след реконструкцията на откритите фрагменти от тях). Изследванията са проведени по калцираните останки по вътрешните им повърхности.

В този регион и днес е много характерно образуването на варовикови отлагания по съдовете за готвене и съхранение на храна. Изследователите са използвали най-съвременните методи за анализ на протеини от пробите, извлечени от различни части на керамичните останки. По отлаганията става възможно да се установи, какво са съдържали тези съдове.

Анализите показват, че в съдовете са поставяни храни от зърнени култури, бобови растения, месо и млечни продукти. Установено е, че млечните продукти са предимно от козе и овче мляко, но има и следи от мляко от едър рогат добитък, най-вероятно крави. И по-ранни находки в района на кости от такива животни, както и липидни анализи провеждани в миналото, са идентифицирали наличието на млечни мазнини по съдовете. Но този път учените са успели да определят и от какви точно животни е добивано млякото.



Откритие останки от растителни протеини показват, че в диетата на праисторическите жители на Чаталхьоюк са използвани зърнени култури като ечемик и пшеница, както и бобови култури, като грах и фий. Месото в хранителния режим на хората е било предимно от кози и овце, в редки случаи – говеждо или еленско. Любопитното е, че в много от съдовете се откриват доказателства за поставянето в един и същи съд на различи по вид храни. Това означава, че местните са консумирали „смесени“ храни под формата на супи или яхнии, или че някои съдове последователно са използвани за различни храни, а най-вероятно – и двата случая са валидни.


В един конкретен съд - гърне, обаче, са открити доказателства само за съхраняването на млечни продукти. Установени са протеини, съдържащи се в млечната суроватка. „Това е особено интересно, защото предполага, че жителите на праисторическото поселение са използвали методи за производство на млечни продукти, при които има разделяне на млякото на извара и суроватка. Това предполага също, че са имали специален съд за отделяне на суроватката, което означава, че са я използвали за допълнителна обрабтока, след отделянето ѝ от изварата“, пише в статия за Nature Communications Джесика Хенди, водещ автор в изследването, от института „Макс Планк“. Резултатите показват, че преработката на млякото в този регион води началото си най-малко от шестото хилядолетие преди новата ера и че хората са използвали мляко от различни видове животни, включително крави, овце и кози.

Все пак, изследователите подчертават, че хранителните продукти, използвани от местните в Чаталхьоюк, може да са далеч по-разнообразни, отколкото сочат данните от анализите на археологическите находки. Голяма е вероятността, особено за храни от растителен произход, просто да не са останали следи по изследваните от екипа керамични останки, както не е изключено и липсата на информация за определени протеини в съвременните бази данни, с които учените извършват сравнителния анализ.


Методът за сравнителен анализ, който използват експертите, е силно повлиян от референтните бази данни, в които много растителни видове или не са представени, или са с ограничено представяне. „Например, разполагаме само с шест протеинови последователности за фий, докато за пшеницата имаме почти 145 000 записа в базите“, обяснява Джесика Хенди. „Важен аспект в бъдещи разработки ще е разширяването на тези бази данни с повече референтни последователности“.



И други молекулярни методи за изследване на древни керамични останки, могат да разкрият наличието на широк спектър храни, чрез които да се докаже наличието на млечни или животински мазнини. Но анализът на протеини позволява да се състави много по-детайлна представа за „кухнята“ на праисторическите жители. Резултатите от това проучване категорично показват възможностите на протеиновия анализ, чрез който могат да се идентифицират хранителни продукти до нивото вид, дори и в проби, които са на възраст от почти 8 000 години.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...