Неандерталците са се грижили за инвалидите в племенните си групи

Неандерталците без съмнение са „изтеглили късата клечка“ в еволюционен план. И разбира се, че не са могли да се похвалят, че са особено красиви, вероятно са прибягвали и до взаимното си изяждане, пък са имали и странно звучащи високи гласове. Въпреки всичките си несъвършенства обаче, тези космати индивиди са притежавали изненадваща човечност.

В ново изследване, публикувано в списание PLOS ONE се изказва хипотезата, че неандерталците са полагали големи грижи и са помагали на по-слабите и възрастни индивиди в общността им.

Черепът на неандерталец, известен като Шанидар1. Има следи от травма, получена в ранна възраст.

Антрополози са проучвали 50000-годишни останки от Шанидар1 – неандерталец, чиито кости са открити в пещерата Шанидар в иракски Кюрдистан. Учените са установили, че този индивид е бил глух, по костите му има много следи, говорещи за инвалидизиращи наранявания, а освен това липсва и част от ръката му. И въпреки това, неандерталецът е успял да преживее 40-годишна възраст. Този факт кара учените да смятат, че без съмнение е получавал помощ от другите в племето си, които са полагали грижи за него.

„Обилното кървене, когато е загубил почти цялата си ръка, както и другите тежки травми и фактът, че е бил глух, биха направили този индивид лесна плячка за множеството хищници в света, в който е живял. Той се е превърнал в зависим от другите членове на групата си, за да оцелява“, пише в статията Ерик Тринкаус, съавтор на изследването и преподавател по антропология в Университета във Вашингтон.

Два изгледа на ушните канали на Шандир1. Налице са значителни деформации, които са причинили почти пълна глухота

Последните анализи на Шанидар1 показват, че в ранна възраст е претърпял силен удар в главата, от което в последствие костните образувания в ушните му канали са надебелели и са довели до големи проблеми със слуха. Иначе казано, бил е глух или поне е чувал много слабо. Освен това липсва дясната му ръка под лакътя и е вероятно, че я е загубил още приживе. Само тези му наранявания са достатъчни, за да направят живота му на ловец-събирач много труден, но той все пак е оцелял до зряла, дори преклонна за онези времена възраст. Освен ако не е бил изключителен късметлия през целия си живот, изглежда, че със сигурност е получавал някаква помощ от съплеменниците си.

И други открити останки от неандерталци са със следи от наранявания. Но Шанидар1 е един от най-възрастните индивиди, който е оцелял толкова дълго с уврежданията, получени още в ранна възраст.

„Уврежданията на Шанидар1 и особено загубата на слуха, са свидетелство за начина, по който основните принципи на хуманността са се проявявали още при тези много злочести архаични „братовчеди“ на съвременния човек“, пише Тринкаус.

В погребения на неандерталци са открити и следи от храна и цветя, което подсказва, че до известна степен са притежавали схващания за живот след смъртта

Освен в конкретното изследване, има още много доказателства, че неандерталците са били интелигентни същества, а не просто намръщени, нискочели хуманоиди, както често ги описват в наши дни.

Изследването завършва с извода, че „предполагаемото оказване на социална подкрепа сред неандерталците не бива да ни изненадва. Налице са много доказателства, че са извършвали погребения на мъртвите, макар и не всички открити останки да са от такива погребения“.

„Проявите на погребални практики в крайна сметка е отражение на наличието на социално сближаване, социални роли и следователно – на взаимна подкрепа, която се е изразявала в подкрепа на нуждаещите се и по-слабите от общността“.