В процеса на търсене на хипотетична масивна планета, чиято орбита лежи отвъд орбитата на планетата Нептун, астрономи са открили нов транс-нептунов обект. Малкият космически обект е каталогизиран като 2015 TG387 (но вече е получил прякора „Гоблин“) и в момента се намира на разстояние 80 пъти по-голямо, отколкото е разстоянието между Слънцето и Земята. Буквално се рее из покрайнините на Слънчевата система.
Съобщението е на Центъра за наблюдения на малки планети към Международния астрономически съюз и подробна информация за обекта е публикувана в The Astronomical Journal. Най-близката дистанция – перихлеият – на обекта от Слънцето, се равнява на около 65 астрономически единици (AU, 1 AU е средното разстояние между Земята и Слънцето). Засега на науката са известни само две други тела в Слънчевата система, които са с по-голям перихлеий – планетоидът 2012 VP113 и планетата-джудже Седна. При 2015 TG387 обаче се наблюдава орбита с по-голям ексцентритет, което означава, че обектът се отдалечава на много по-големи разстояния от Слънцето.
„Смятаме, че може би в Слънчевата система съществуват хиляди малки тела, подобни на 2015 TG387, но разстоянието, на което се намират, прави трудно тяхното откриване“, пише съавторът в изследването Дейвид Толен от Университета на Хаваи. „В момента имаме късмет с откриването на 2015 TG387, защото го „хванахме“, когато се намира близо до точката на перихелия си. В 99% от местоположенията му по 40 000-годишната му орбита, той би бил прекалено труден за идентифициране“.
Орбитите на тези малки, транс-нептунови обекти имат сходни особености. Всички достигат перихелия си в приблизително една и съща точка. Това кара учените да предполагат, че нещо влияе на тези обекти и през последните няколко години се появи хипотезата за наличието на девета планета в Слънчевата система, която някои наричат и Планетата Х. Идеята в общи линии е, че на стотици AU от Слънцето може да се намира орбитата на такава хипотетична планета.
„Такива далечни обекти [като Гоблина] са като трохи по горска пътека, които ни насочват към Планетата Х. Колкото повече от тях успеем да идентифицираме, толкова по-добре ще разберем какво се случва в покрайнините на Слънчевата система. Освен това е вероятно да намерим и планета, която да влияе и оформя техните орбити – а това би било откритие, което ще предефинира познанията ни за еволюцията на планетната ни система“, добавя съавторът в изследването Скот Шепърд от Института Карнеги.
„Обектите от т.нар. вътрешен кръг на облака на Оорт – като 2015 TG387, 2012 VP113, и Седна, са изолирани от преобладаващата част от масата на Слънчевата система, което ги прави изключително интересни за астрономите. Можем да ги използваме като естествени „космически сонди“, чрез които да разберем какво се случва в края на нашата планетна система“, обяснява още Шепърд.
За момента няма убедителни доказателства за съществуването на девета планета в системата ни, но компютърни модели показват, че нейното евентуално съществуване би гарантирало стабилността на орбитата на 2015 TG387 докато съществува и самата Слънчева система. Засега това са косвени улики за наличието на Планетата Х и са чисто хипотетични, но ако тя наистина е там някъде, учените се доближават до нейното откриване.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар