Космическата сонда на NASA New Horizons дава на учените възможността да проучат загадъчния феномен в покрайнините на Слънчевата система, където се срещат частици от слънчевия вятър и междузвездното пространство. Този регион се намира на дистанция около 100 пъти по-голяма от разстоянието между Земята и Слънцето. На това място електрически неутралните водородни атоми от междузвездното пространство се сблъскват със заредените частици, изхвърлени от нашето Слънце. Последните се разпространяват в подобна на балон структура, след като напуснат звездата ни и формират нещото, което наричаме хелиосфера.
На границата, където двете среди си взаимодействат – т.нар. хелиопауза – се смята, че има натрупване от водород от междузвездното пространство. Това създава своеобразна „стена“, която разсейва входящите от дълбокия космос ултравиолетови емисии.
Преди 30-тина години сондите на NASA Voyager 1 и Voyager 2 първи регистрират наличието на такава „стена“. Сега New Horizons е открил нови доказателства за съществуването на феномена. Научна публикация за резултатите от изследването е публикувана в Geophysical Research Letters.
„Наблюдаваме „прага“ на планетната ни система и разликите между това, да се намираме в „квартала“ на Слънцето и в галактическото пространство“, пише Лесли Йънг от Югозападния изследователски институт в Колорадо, който е един от съавторите в научния доклад.
Установеното наличие на „стената“ е вследствие наблюденията, провеждани между 2007 и 2017 година с помощта на спектрометъра Alice UV на борда на New Horizons. Данните показват наличието на ултравиолетово лъчене, което е известно като Лиман-алфа линия, която се дължи на сблъскването на слънчевите частици с водородните атоми от междузвездното пространство. Това ултравиолетово лъчене се наблюдава в цялата Слънчева система. Но в хелиопаузата се оказва, че има още един източник на лъчението, което се поражда от водородната „стена“ и ултравиолетовото сияние е по-интензивно. Зад „стената“ ултравиолетовата светлина е с по-високи нива, отколкото пред нея (погледнато от наша гледна точка), което означава, че част от постъпващите ултравиолетови лъчения се разсейват от „стената“.
„Този далечен източник [на лъчение] може да е отпечатъкът на водородната стена, образувана на мястото, където междузвездния вятър среща слънчевия вятър“, пишат изследователите в научния доклад.
Теоретичната постановка обаче не е окончателно изяснена. Възможно е и друг източник на ултравиолетови лъчения в галактиката ни да е причината за наблюдаваното явление. За да се установи каква точно е ситуацията, New Horizons ще продължи да търси „стената“ около два пъти годишно. В даден момент космическата сонда ще премине през тази стена, ако тя съществува, така че количеството ултравиолетови излъчвания, които апаратурата му засича, би трябвало да намалеят. Ако това се случи, ще е допълнително доказателство, че стената наистина е там.
Voyager 1 и 2 вече са преминали през региона, където се наблюдава явлението, така че не са в състояние да провеждат допълнителни проби за наличието ѝ. Но New Horizons се намира на дистанция само 42 пъти надвишаваща разстоянието между Земята и Слънцето. За да достигне до там на апарата му бяха необходими 12 години и в момента, след като през 2015 година прелетя близо до Плутон, се е насочил да проучи нова цел, наречена Ultima Thule.
Ако изчисленията на учените са правилни, в края на мисията си – след около 10-15 години – космическата сонда трябва да е достигнала до региона, където се намира „стената“. И експертите се надяват, че тогава със сигурност ще разберат, дали там наистина има водородна стена или не.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар