Преди около 13 000 години, дълбоко в пещера, която се намира в наши дни на територията на Израел, група ловци-събирачи са се развеселявали с помощта на бира, собствено производство.
Археолози от Станфордския университет провеждат наскоро разкопки в пещерата Ракефет. Те се натъкват на праисторическа пивоварна, за която може да се твърди, че е най-ранното известно до момента „съоръжение“ за производство на алкохол, съобщава Journal of Archaeological Science: Reports.
Съдейки по всичко, хората очевидно са имали своите ясно дефинирани приоритети; откритието на британските археолози означава, че цивилизацията ни е започнала да пие пиво, преди да пече хляб. Всъщност, новото откритие подкрепя една 60-годишна хипотеза, според която основната причина да започнем да отглеждаме зърнени култури е не за да ги ползваме за храна, а за да произвеждаме алкохол. Ръководителят на проучванията, Ли Лю, професор по китайска археология от университета в Станфорд смята, че „тази хипотеза отлично обяснява най-старото в света свидетелство за произведен от човека алкохол“.
Учените смятат, че бирата е произвеждана от представители на т.нар. натуфийска култура – група от ловци-събирачи, обитавали източното Средиземноморие някъде в периода преди между 13 700 и 11 700 години. Най-ранните доказателства за приготвянето на хляб датират отпреди 14 600-11 600 години, така че и произвежданата в пещерата Ракефет бира може да се окаже един от наистина най-старите примери за обработката на зърнени култури.
Все пак, малко вероятно е праисторическата бира да е ползвана само за „купонясване“. За натуфийците пещерата Ракефет е представлявала свещено гробище. Свидетелство за това са многобройните скелетни останки, открити на обекта. В някои от погребенията без никакво съмнение са открити доказателства, че погребаните са положени върху легла от треви и цветя. В светлината на тези факти изследователите предполагат, че бирата е играела важна роля в ритуалите за почитане паметта на мъртвите.
„Производството на пиво е неразделна част от ритуалите и празненствата – социален регулаторен механизъм в йерархичните общества“, обяснява съавторът в изследването Джиаджин Уанг.
„Находката показва, че производството на алкохол не е непременно като резултат от натрупването и оползотворяването на излишъци от земеделската дейност. Произвеждането му по-скоро има ритуални цели и задоволяване на духовни потребности, поне до известна степен преди развитието на земеделието“, добавя проф. Лю.
Учените правят опит да разберат какви растения са използвали праисторическите хора за храна. Така се натъкват на доказателството за производството на пиво: множество каменни „съдове“ в пещерата. Анализите на останки по каменните блокове показват, че са налице микроскопични следи от нишесте и растителни частици, наричани фитолити – категоричен знак, че на това място ечемикът се е превръщал в алкохол.
Като използват допълнителни сведения, например за производството на бира в древен Китай, учените са провели поредица експерименти, за да възпроизведат праисторическия пивоварен процес. Първо, пшеница или ечемик се оставят във вода, за да покълнат, превръщайки се в малц, от който лесно да се извлече нишестето. После малцът се оставя да изсъхне. Следва стриването му и варене с вода. Накрая суспензията се оставя да ферментира, като процесът разчита единствено на действието на естествени дрожди.
Всъщност, праисторическата бира на натуфейците е била доста „грубо“ питие. Учените обясняват, че пивото им няма нищо общо с бирите от наши дни; това, което са получавали е по-скоро еквивалент на рядка ечемична каша, но с алкохолен градус.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар