Конската глава от Валдгрим

След продължителна реставрация, наскоро пред публика отново беше показана позлатената бронзова конска глава, открита близо до село Валдгрим в Централна Германия през 2009 година. Артефактът е част от експозицията на Музея на римския форт Заалбург, който се намира край град Бад Хомбург във федералния окръг Хесен.

Мястото, където археолозите откриват конската статуя, е известно като „Валдгримския форум“. Намира се на изток от градчето Ветцлар и на практика представлява необичаен за Германия от римската епоха археологически паметник. Първо, защото се намира на източния бряг на река Рейн, тоест на територия, която римляните са контролирали съвсем за кратко. Освен това, обикновено на покорените от Рим територии археолозите откриват останки от военни лагери, които понякога успяват да се превърнат в постоянни селища, но Валдгрим (древното му наименование остава неизвестно) се оказва не военен, а търговски форпост на Рим в земите на германските племена. Археолозите го откриват през 1993 година.

По външните си характеристики наподобява лагер на римски легион: обкръжен от дървена ограда и двоен ров, има три врати на запад, север и юг. Вътре в оградената територия обаче, той изглежда по съвсем различен начин. Действително представлява нещо като форум, тоест открита площ, пригодена за търговия. Вътрешното пространство е поделено от две главни улици, пресичащи се под прав ъгъл и зад стените са се намирали конюшни, складове, ханове и кладенци за питейна вода. Важно за отбелязване е, че не е открит нито един храм в селището. По откритите от археолозите монети може да се съди, че поселението е съществувало между 5 г. пр.н.е. и 9 година от новата ера. Извършените дендрохронологически анализи показват, че откритите във Валдгрим дървени трупи са отсечени през 4 г. пр.н.е.



Датировката обяснява загадките на Валдгримския форум. Приблизително около 7 г. пр.н.е. пълководецът Тиберий (бъдещият римски император, наследил Октавиан Август) покорява германските племена, населяващи териториите между Рейн и Елба. Земите по десния бряг на Рейн се контролират от Рим и преди това, но завладените от Тиберий са вече съвсем нови територии, където живеят опасни за Рим противници. Античният историк Гай Велей Патеркул пише, че „той [Тиберий] окончателно усмири Германия, довеждайки я почти до състояние на провинция, облагана с данъци“.

През 5-та година от новата ера официално е обявено създаването на такава провинция. Наричат я Магна Германия (Голяма Германия, лат. Germania Magna). Но появата на новата провинция до голяма степен е повече декларативно, отколкото реален факт. За да се контролират новите територии са изпратени няколко легиона, които преимуществено се базират на левия бряг на Рейн и периодично извършват походи на териториите по десния бряг, като се опитват да установят облагането на германите с данъци и да спомогнат за въвеждането на други административни функции.

Дълго време историците се съмняват в съществуването на каквито и да е постоянни римски поселения в Магна Германия. Дион Касий съобщава за отделни римски предни постове: „Тук [в Германия оттатък Рейн] на римляните принадлежали отделни участъци от територии, разположени разпокъсано, там, където са успели да завладеят нещо и в историята за това не се споменава. Там оставали да зимуват римските воини, основавали градове и варварите започнали да променят начина си на живот по римски образец, усвоявали навика да търгуват на пазарите и да се събират на мирни сборове“. (Дион Касий, „Римска история“, LVI, 18).

Възстановка на конната статуя

Най-вероятно Валдгрим е било едно от тези места, служили за търговия с местното население и за снабдяване на римската армия. Местоположението на търговското селище е било избрано много подходящо. По течащата наблизо река Лан римляните лесно са можели да стигнат до Рейн, а следователно и до териториите, където властта на империята е установена надеждно. По всяка вероятност, пак по реката е осъществявано и снабдяването на Валдгрим.

Много важен и показателен е и момента, когато Валдгрим е напуснат – 9 г. от новата ера. Това е годината, през която се състои битката в Тевтобургската гора, в която германите, водени от Арминий, разгромяват римските легиони, командвани от Квинтилий Вар, който заменя предишният командир, отзованият в Панония Тиберий. В продължилите три дни сражения германите избиват три легиона и няколко вспомагателни воински части. Броят на загиналите римски воини, според различни оценки, варира от 18 до 27 хиляди. Загива и самият Квинтилий Вар.

Октавиан Август започва спешно набирането на нова армия в Рим (хронистите твърдят, че императорът изпаднал в ступор и седмици наред си блъскал главата в стените на покоите си и през сълзи крещял „Квинтилий Вар, върни ми легионите!“). Новите легиони са събрани и с тях през следващата година Тиберий заминава за Рейн. Походът му е определен като успешен, след като разгромява няколко германски вожда. Но тази офанзива успява само в едно – да предотврати нападение на германските племена, които въодушевени от победата на Арминий възнамеряват да се прехвърлят през Рейн и да навлязат в териториите под контрола на Рим. Експедицията на Германик през 15 г. също не променя нещата кардинално. Земите на изток от река Рейн завинаги са загубени за империята.

Загубата на териториите е причината за изоставянето на поселението във Валдгрим. Съдбата му много добре се илюстрира от археологическата находка от 2009 година. Бронзовата позлатена конска глава е един от над двестате фрагмента от гигантска конна статуя. Съществува вероятност тя да е изобразявала император Август и да е украсявала една от сградите във Валдграм. Когато римляните са прогонени оттатък Рейн, германите разбиват статуята, която в техните очи е символ на римското владичество. Парчетата от разбитата статуя са изхвърлени в кладенец в поселението. Там, на дълбочина над десет метра, през 2009 година е открита конската глава. Дължината на фрагмента е около 60 сантиметра, а теглото ѝ е около 15 килограма.



Забележителната находка е свързана и с наскоро завършил съдебен процес. Собственикът на земята, където е открита конската глава, е получил от властите компенсация, която според регионалното законодателство за културното наследство е определена в размер на 48 000 евро. Но собственикът е счел това възнаграждение за недостатъчно и се обръща към съда. Разглеждането на делото приключва на 27 юли 2018 година. Съдът в Лимбург се съгласява с доводите на ищеца и постановява, че собственикът на земята има право на компенсация, равняваща се на половината от оценъчната стойност на находката. През 2009 година експертите оценяват артефакта на 1 546 000 евро. Освен полагащите му се 773 000 евро, собственикът ще получи и лихвите върху тази сума, считано от 2009 година насам.
Все пак, властите във федералния окръг Хесен все още може да оспорят решението на първоинстанционния съд.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>