19 август 2019 г.

Някои ще ви кажат, че най-значимото, с което ще бъде запомнен, е името на месец Август, прекръстен в негова чест. И ще сбъркат, защото това е само едно измерение на величието на първия човек, дръзнал да бъде император на Рим, макар и до смъртта си да не желае открито да се назовава с титлата на едноличния владетел.

Ражда се на 23 септември 63 г. пр.н.е. в семейството на римския сенатор, представител на конническото съсловие, Гай Октавий. И както е прието в римските традиции получава името Гай Октавий Турин. Майка му Ация Балба Цезония е дъщеря на по-малката от двете Юлии - сестри на Гай Юлий Цезар, родени в брака на Гай Юлий Цезар Страбон и Аврелия Кота. Великият римлянин е твърде зает, за да общува с племенника си отблизо, но въпреки това го забелязва и в известна степен вижда у него онези качества, които самият той притежава - остър ум, мъдра предпазливост и умението да взема твърди решения. Вероятно затова го посочва като свой наследник (Цезар не успява да се сдобие със свой законен син, а и никога не признава за законни децата от мъжки пол, които му се раждат от извънбрачни връзки).

През 44 година, малко преди да бъде убит, Цезар праща младия Октавий да учи в Аполония, Илирия. Там 19-годишният бъдещ император научава за смъртта на чичо си, на когото гледа не само като на роднина, но и като на кумир. В завещанието си Цезар обявява Октавий за свой наследник. (Така той добавя към името си суфикса “ан”, което сочи за осиновяването му). Въпреки съветите от семейството си, да се откаже от наследяването, след като внимателно преценява обстановката и настроенията в сената, Октавиан решава да действа твърдо.

В Рим цари хаос след убийството на Цезар. Сенаторите – по-голямата част от тях, са настроени срещу онези, посегнали на живота на диктатора. Октавиан се заема да отмъсти за смъртта на чичо си. За мястото и наследството на Цезар обаче претенции предявява и Марк Антоний. Но той не получава подкрепата на Сената, за разлика от Октавиан, който събира старите легиони, верни на баща му и ги поставя в услуга на римските “избрани отци”.



Марк Антоний е разбит край Мутина и бяга в Галия. Но политиката си е политика и когато сенатските настроения се променят и отказват да позволят на Октавиан да отмъсти на убийците на Цезар, той се договоря с Лепид (два пъти консул и велик понтифекс) и Антоний, формирайки втория триумвират. През 42 година пр.н.е. тримата вкарват войските в Рим и заставят сенаторите да им предоставят властта за 5 години. През същата година войските на Октавиан и Антоний нанасят поражение на легионите на Брут и Касий (сенаторите, инициатори на убийството на Цезар), които са избягали в Македония след извършването на покушението срещу Цезар.

Лепид се оттегля от политиката и Октавиан и Антоний си поделят по взаимно съгласие управлението – Антоний поема източните провинции, Октавиан се разпорежда над запада. Обаче амбициите му са големи и се стига до нов конфликт. Армиите на Марк Антоний търпят поражение. В резултат, през 27 година пр.н.е., приемайки името Август (“почитан” или “възвеличен от боговете”), Октавиан започва управлението си като първи римски император.

Парадоксалното е, че Август смята за своя голяма заслуга връщането на властта в ръцете на Сената и възстановяването на републиката, а на практика с всичките си действия принуждава сенаторите да му делегират абсолютно всички възможни политически права. В края на дните си пълната му титла изглежда така: Imperator Caesar Divi filius Augustus, Pontifex Maximus, Consul XIII, Imperator XXI, Tribuniciae potestatis XXXVII, Pater Patriae (Император, син на Божествения Цезар, Август, Върховен Понтифекс, 13 пъти консул, 21 пъти император, 37 пъти народен трибун, Баща на отечеството).



Третото голямо постижение (наказването на убийците на Брут е първото; второто е “връщането на републиката”), което самият Август смята за своя гордост, е т.нар. Pax Romana – относителният мирен период по време на управлението му, през което Рим "от град на тухлените" постройки се превръща в "блестящ от мрамор" център на света. Мащабите на строителството по заповед на Август са впечатляващи. Времето, през което управлява не напразно се смята за “златен век” и за време на възраждане на старите морални устои. Август прави всичко с една единствена мисъл – да бъде боготворен от народа. Политиката му най-добре пасва на правилото “хляб и зрелища” – армията е значително намалена, робството е предефинирано, приети са много нови и важни закони, регулиращи демографския и социалния статут на гражданите.

На 19 август 14 г. Бащата на нацията си отива от този свят. Среща смъртта си в родната къща на баща си в Нола. Умира тихо, без да се измъчва – така, както си е представял през целия си живот, че ще го споходи смъртта. Преди това дълго беседва с осиновения си наследник, син на съпругата му Ливия от предишен брак и бъдещ император, Тиберий.

Приписват му красиви последни думи. Според едни хронисти малко преди да затвори очи завинаги попитал: “Добре ли изиграх комедията на живота си?”. Други пък твърдят, че последните му думи са произнесени на гръцки и са фразата, с която комедийните актьори се обръщат към публиката след края на представлението: “Ако ви е харесала нашата игра, аплодирайте ни и се веселете”. Сигурно най-вълнуващо е онова, което казва наистина преди да издъхне, прощавайки се с жената, с която заедно управляват Рим. Обръщайки се към Ливия произнася: “Ливия, помни дните ни заедно, живей, и сбогом”.




Октавиан Август оставя след себе си само един писмен труд. “Деянията на божествения Август” е трактатът му, в който описва своите политически възгледи и дела. Приписват му авторството на какви ли не крилати фрази. Знае се със сигурност, че обича често да повтаря Festina lente, което ще рече “бързай бавно”. Много се цитира и неговата мисъл, според която “обичам измените, но мразя изменниците”, или за това, че “Не бива да се започва сражение или война, ако не си сигурен, че с победата ще спечелиш повече, отколкото ще загубиш при поражение”.

Казват, че Август е крайно недоверчив и мнителен. Практически постоянно носи под тогата си броня. Суеверен, изпитва панически страх от гръмотевични бури. Освен това вярвал, че сънищата имат силата да предсказват бъдещите събития. Малко преди да почине самият той точно определя кога ще се случи това.

Приближените му дори се опасяват, че е загубил разсъдъка си, защото постоянно говори за виденията си на сън, в който някакви си 40 воина отнасят тялото му нанякъде. След смъртта му дори и най-отявлените “неверници” били принудени да замълчат, защото тялото на могъщия Октавиан Август наистина поема към кладата, носено от 40 войници.


Урната с праха на Август е положена в Мавзолея, който е издигнат по време на управлението му, редом до праха на починалите роднини на императора.
Римският историк Вeлей Патеркул пише за смъртта на Октавиан Август: Плашехме се от краха на света, но дори не забелязахме как се разклати.



По ирония на съдбата Август почива в месеца, донесъл му толкова много успехи - причината, заради която Сенатът го кръщава на негово име (В “Сатурналиите” на Макробий е описано защо сенатът приема това решение: “Тъй като император Цезар Август за първи път стана консул през месец секстилий;, тъй като и трите му триумфални завръщания в столицата станаха пак през този месец; тъй като легионите от хълма Яникул се присъединиха към него пак през този месец, а и Египет падна под властта на римския народ през същия месец, оттук следва, че този месец е бил и е най-щастливият на нашата империя, във връзка с което сенатът решава той да се преименува в август.”).

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...