16.11.16

Във времената, когато той е император на Римската империя, според библейските разкази е разпнат Исус Христос. Той е Тиберий Юлий Цезар Август, роден като Тиберий Клавдий Нерон. Появява се на бял свят на 16 ноември 42 г. пр.н.е. и е първото дете в семейството на Нерон Стари. Семейството му е част от древния патрициански род на Клавдиите.

В младежките си години Тиберий участва в няколко военни кампании по границите на вече обширната Римска империя. Прославя името си с това, че командвайки относително малка армия заставя партите да върнат орлите на римските легиони, които се оказват в техен плен след битката при Кара от 53 г. пр.н.е., в която загива Марк Лициний Крас. След това, когато вече е на длъжност претор, Тиберий воюва в европейските части на империята. След успешните му кампании в Трансалпийска Галия получава консулски пълномощия.

Когато се завръща в Рим, Тиберий се оказва в центъра на политически интриги. Император Август го принуждава да се разведе с настоящата си съпруга, към която Тиберий е много силно привързан, а след това получава за съпруга дъщерята на самия император. Бракът е несполучлив. Тиберий доброволно се оттегля на заточение на остров Родос. По-късно Октавиан Август го връща в Рим, където получава титлата трибун и става вторият човек във властта във Вечния град. След смъртта на Август през 14 година Тиберий става втория император на Рим.

В управлението се старае да продължи традициите, заложени от Октавиан Август. Укрепва императорската власт, но императорът остава в сянка, а външните прояви на луксозен и охолен живот са запазени за консулите - тактика, вероятно продиктувана от уважение към републиканските традиции.

По времето на Тиберий икономиката на империята се възстановява. Императорът прилага множество рестриктивни мерки, съкращавайки разходите драстично, в това число и за военните дела. Политиката на Рим се трансформира: вместо превземането на нови територии, императорът се концентрира върху укрепване на границите и развитието на провинциите. Въпреки че се слави като много "стиснат", отделя огромни суми от държавната хазна за възстановяване на пострадали от земетресения градове; строи много нови пътища.

Привърженик е на по-ниско данъчно бреме и на него принадлежи максимата, че "добрият пастир трябва да стриже овцете си, но не да ги дере". (Светоний, "Дванадесетте цезари", "Тиберий", 52)
Политиката му обаче не се харесва на римския елит. Това води до множество заговори и опити за покушения. Когато през 26 година най-довереният му човек Луций Сеян придобива огромно влияние, Тиберий се оттегля във вилата си на остров Капри. От там продължава да управлява империята, много рядко появявайки се в Рим.


В началото на 37 година здравето му започва бързо да се влошава. След отстраняването на Сеян през 31 година Тиберий повече не стъпва в Рим. Умира на 16 март 37 година във вилата си на остров Капри. В завещанието си Тиберий определя за свой наследник Гай Германик „Калигула“, най-младият син на починалите Германик и Агрипина. За него обичал да казва, че отглежда отровна змия в пазвата на Рим.  Съществува сериозно предположение, че малко след като е обявен за мъртъв, Тиберий неочаквано идва в съзнание, но е удушен от Макрон, преториански префект, лоялен на Калигула. Народът посреща новината за смъртта му с радост и викове „Тиберий в Тибър!". Сенатът, с който Тиберий винаги е в сложни отношения, не приема идеята починалият император да бъде обожествен.
Наследникът му Калигула се оказва по-сериозен проблем, отколкото Тиберий приживе е предполагал.

0 коментара:

Публикуване на коментар