Интересът към личността на Александър Колчак днес се завръща в нова светлина. До голяма степен за това благоприятства излизането на филма “Адмирал”, разказващ за живота му, но погледнат вече от друг ъгъл. А животът на адмирала не се ограничава само с борбата му с болщевиките. За изследователят Колчак, ученият и морският човек, дълги години не се говори пред широката публика.
Александър Колчак се насочва към кариера във военноморския флот, следвайки семейната традиция. Учи в Петербургската гимназия, а след това и в Морския кадетски корпус. На 19 години завършва и като мичман се отправя в първото си задгранично плаване. През следващите няколко години служи на кораби от Тихоокеанския и Балтийския флот.
През лятото на 1900 година Колчак се отправя на полярна експедиция с шхуната “Заря”. Експедицията се води от известния изследовател на Арктика барон Едуард Тол. По време на плаването Колчак свършва много работа и съставя карта на бреговете на Таймир. Баронът оценява младия си помощник не само заради уменията му на хидрограф, но и заради изследователският му нюх. По предложение на барон Тол един от откритите острови в Карско море получава името Колчак, а самият Колчак започва да си печели име сред научните среди. Започват да го наричат “Колчак-полярни”.
Експедицията е организирана от Академията на науките и целта й е точно определена – да се открие и да се изследва легендарната Земя на Саников, както и други острови, разположени зад Новосибирския архипелаг. С надеждата да открие Земята на Саников Тол с няколко спътници се отправя към остров Бенет и се изгубва някъде сред ледовете. Останалите на борда на “Заря”, изпълнявайки заповедите на началника на експедицията, дадени им преди неговото заминаване, се отправят към континента.
За спасяването на Тол е сформирана друга експедиция, на чело на която застава Колчак. Спасителите се отправят с 6-метров велбот по следите на Тол. Голямата лодка е достатъчно маневрена, а в случай на нужда може да се пренесе от екипажа на ръце. Когато достигат до остров Бенет, спасителите откриват следи от изчезналата група на Тол, както и вещи и дневниците на барона. Но не откриват самите изследователи.
По време на Руско-японската война Колчак служи в Порт Артур на кораби, които поставят минни заграждения. Три японски транспортни кораба и крайцерът “Такосадо” стават жертва на тези минни полета. Получава като награда за проявено мъжество Георгиевско оръжие. След предаването на крепостта на Порт Артур обаче попада в плен, заедно с целия личен състав на гарнизона. След освобождаването му се завръща у дома и се лекува. А после започва далеч по-спокоен живот. Командирован е в Академия на науките за да обработва материалите, събрани по време на полярната експедиция. Пише отчет и работи по монографията “Ледът в Карско и Сибирско море”, която и до днес е класически труд по тази тема.
Заслугите на изследователя Колчак са високо оценени от Руското географско общество, което го награждава с Голям Константиновски медал. С тази престижна награда са удостоени само трима полярни изследователи, сред които е и Фритьоф Нансен.
Първата световна война заварва Колчак в Балтика. През пролетта на 1916 година е произведен в чин контраадмирал, а още същото лято е повишен до вице-адмирал и поема командването на Черноморския флот. Проявява се в операцията по минирането на Босфора. Но заради гибелта на най-новия линеен кораб “Императрица Мария”, който потъва докато се намира на рейда край Севастопол, Колчак е подведен под съдебна отговорност. Императорът отлага процеса до приключване на войната.
След Февруарската революция Колчак остава на поста командващ Черноморския флот. Неволно въвлечен в политиката, той пише до своята възлюбена Ана Тимирева: “Десет дни се занимавах с политика и изпитвам огромно отвращение от нея”.
Отказва се от командването на флота. Връща се в Петроград и е изпратен с военна мисия в САЩ.
Александър Колчак научава за болшевишкия преврат и сепаратисткия мир с Германия докато се завръща от Америка. Пътуването към Русия през Япония, Китай и отново Япония, се оказва дълго. Във Владивосток Колчак пристига едва в края на септември 1918 година. През този период, докато е Върховен управител на Руската държава (временно учредена длъжност), Колчак намира време да се занимава и със Севера. Създаденият от него комитет за изучаване на Северния морски път позволява да се решат не само текущите въпроси по военното снабдяване, но и голям кръг от транспортно – стопански задачи на Русия. Затова и болшевиките не правят никакви промени в структурата на този комитет и го запазват в изначалния му вид.
Всеки има право на своя оценка за това, което е извършил Колчак. Но има изказване на руския писател Валентин Распутин, с което няма как да не се съгласим: “Личности като Александър Колчак, при цялата нееднозначност на действията им, са достойни за това, да бъдат помнени от целия народ”.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар