15.11.16

Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Докога ще бъдем играчка на твоята беснота? До къде ще стигне необузданата ти дързост? Нищо ли не е за тебе това, че палатът е окръжен нощя с въоръжена стража, нито това, че градът е във военно положение, че жителите му са изпоплашени и всичките добри граждани търчат на защита на отечеството, нито това, че сенатът се събира в най-безопасно място? Или нищо не четеш по лицата на присъстващите тука? Не видиш ли, че са открити намеренията ти, че съзаклятието е заобиколено тука със свидетели, оковано от всякъде? Мислиш ли, че не знаем какво си правил в последните две нощи, де, с кого и за какво си се съвещавал?


О, времена! О, нрави! Всичките тия злодейски кроежи, Сенатът ги знае, консулът ги вижда и Катилина е още жив! Жив е! Що казвам? Явява се в сената, взима участие в съвещанията за обществените работи, и в ума си избира и определя измежду нас жертви за своята злоба. А ний, които имаме силата в ръцете си, мислим, че сме изпълнили всичките си длъжности към отечеството, като сме защитили своя живот от беснотата и злобата на Катилина. Отдавна трябваше, о Катилина, да те повлекат на наказание по заповед на консула и да претърпиш смъртта, която готвиш за всичките.
преводът е на Иван Вазов и Константин Величков от 1884 година (във видеото може да чуете как звучат думите на Цицерон на латински)

Това е началото на една от най-прочутите и най-изучавани в историята речи. Произнася я Марк Тулий Цицерон, a обект на нападките му е сенаторът Катилина, заподозрян в организирането на заговор за узурпиране на властта.

Марк Тулий Цицерон става консул през 63 г. пр.н.е. За пръв път след 30 години консулската длъжност се заема от лице, чийто произход го причислява към “новите хора”. Така в древен Рим наричат издигналите се на политическата сцена хора, които нямат благородно потекло. Цицерон е родом от Арпинум, от където произхожда и друга голяма политическа фигура от онова време – Гай Марий. Марий е типичният представител на “новите хора” и след слизането му от политическата сцена никой друг в продължение на три десетилетия не успява да достигне до най-високия пост в републиката. Кариерата на Цицерон протича под покровителството на друга голяма политическа фигура – младият все още Гней Помпей Велики.

На същите избори за консул през 63 г. пр.н.е. се проваля сенаторът Луций Сергий Катилина – един от верните хора на диктатора Луций Корнелий Сула.
След неуспеха му през 63 г. пр.н.е. консули стават Марк Цицерон и Гней Антоний. Катилина се кандидатира отново за консулската длъжност за следващата година. Поражението го кара да търси подкрепата на повече поддръжници, като обещава, че ако бъде избран за консул, ще обяви амнистия на всички дългове. Ситуацията в Рим по това време е сложна, след няколкото военни конфликта, водени на Италийския полуостров – Рим се бори за надмощие над съседите си, с които е едновременно в съюзнически отношения, но категорично им отказва да предоставя римско гражданство на жителите им. Длъжници в Рим са всички – от обикновените плебеи до едрите земевладелци. Това печели на Катилина подкрепа, а на негова страна застават и част от ветераните на Сула, които търсят заместник на вече мъртвия диктатор.

Началото на заговора може би трябва да се търси още през 66 г. пр.н.е., когато Катилина е суспендиран от участие в изборите за консул, заради воден срещу него съдебен процес. Избраните за 65 г. пр.н.е. консули Публий Автроний Пет и Публий Корнелий Сула пък са свалени от постовете си, защото са осъдени за подкупи. Така се стига до вторият етап и нов заговор на Катилина. Той и сподвижниците му се готвят да убият Цицерон по време на провеждането на заседание на комициите на 1 ноември 63 г. пр.н.е.

Цицерон обаче е известен за готвеното покушение от Флувия, любовница на един от участниците в заговора – Квинт Курий. Сенатът отпуска на консула лична охрана. В нощта на 20 срещу 21 октомври Цицерон получава анонимни писма, предоставени му от Марк Крас, Марк Мерцел и Цецилий Метел Пий Сципион. Това са трима от най-уважаваните в града хора. В писмата се съдържа предупреждение за готвените погроми и атентати от страна на Катилина спрямо някои висши политически дейци в Рим.

През това време един от бившите центуриони, командвали легионите по времето на Сула - Гай Манлий, се намира в Етрурия, където по искане на Катилина събира войски сред ветераните на бившия диктатор. Катилина е в Рим и сам предлага да се подложи на доброволен домашен арест. Предложението му обаче не се приема от Сената. При подобна мярка арестуваният трябва да бъде настанен у дома на доверен сенатор, който отговаря за неговата сигурност и за изпълнението на “мярката за неотклонение”. Опасенията сред сенаторите обаче са големи, затова и никой не желае да поеме отговорността.

На 7 ноември 63 г. пр.н.е. Марк Тулий Цицерон произнася първата от общо четири речи, с които се разкрива заговорът на Катилина. Най-значима е първата му реч. В последствие тя се превръща в образец на ораторското майсторство и се изучава и до днес. След произнасянето на речта Катилина напуска Рим. На следващия ден Цицерон отново клейми заговорниците пред събраните в курията сенатори.

На 15 ноември 63 г. пр.н.е. Луций Сергий Катилина и Гай Манлий са обявени за врагове на републиката. И двамата по това време са вече в Етрурия и подготвят събраните два легиона за поход към Рим. Плановете им обаче окончателно се объркват, когато посланици на галите алоброги се обръщат с информация към консула, че заговорниците ги молят за помощ. Цицерон успява да убеди алоброгите да изискат от заговорниците писмена декларация за наградата, която ще получат, ако подкрепят заговора. Така сенатът вече има неопровержими доказателства за вината на участващите в заговора на Катилина.

На 3 декември, докато се опитват да напуснат Рим през Мулвийския мост са заловени и другите известни участници в заговора – Публий Габиний Капитон, Луций Статилий, Гай Корнелий Цетег, Публий Лентул Сура и Марк Цепарий.

Марк Тулий Цицерон
Цицерон свиква спешно заседание на Сената. Запознава сенаторите с доказателствата, с които разполага. Прокрадва се и подозрението, че зад заговора стоят и Гай Юлий Цезар и Марк Крас, но доказателства липсват и изобщо подозрението е по-скоро плод на това, че Цезар категорично се противопоставя на решението на Сената спрямо заговорниците, без да бъдат съдени. Вечерта повтаря същата процедура и пред Народното събрание. Заседанието на Сената продължава и на 4 декември. А на 5 декември петимата заловени заговорници са екзекутирани по решение на Сената без да са формално изправени пред съд. Това грубо погазване на закона в последствие ще тежи на съвестта на Цицерон до края на дните му и ще му бъде припомняно от политическите му противници при всеки изгоден случай.

Заради “доблестната постъпка и решителните му действия” по време на разкриване на заговорниците, Цицерон получава признанието на сенаторите. В прочувствена реч смятаният за най-праволинеен сред консерваторите Катон нарича консула “баща на отечеството” – титла, с която са удостоени само двама човека, които не са били и императори – Марк Тулий Цицерон и Гай Юлий Цезар.

Катилина и Гай Манлий с водените от тях два легиона са принудени да търсят път за оттегляне в Трансалпийска Галия. Легионите им обаче са пресрещнати от изпратените от Сената войски. В началото на 62 г. пр.н.е. легионите на Катилина и на Сената се срещат в битка край днешния град Пистоя. И двете страни понасят големи поражения, но победата е на страната на римските легиони. Катилина е открит умиращ сред падналите в битката. Заговорът е ликвидиран и Цицерон се чувства горд от стореното. Сведенията за заговора и за събитията, разиграли се около него са описани от Салустий и самия Цицерон. Затова и представят едностранчиво фактите. Не е ясно, например, каква е била политическата доктрина на заговорниците, както и отношението на Цезар към тях.

О, времена! О, нрави!


0 коментара:

Публикуване на коментар