9 март 2015 г.


Древноримският историк Светоний пише за император Август следното: “Той с право се гордее с това, че наследи Рим от тухли и глина, а го оставя мраморен” (Suetonius, Aug. 28, 3.) До колко обаче това е вярно описание? Действително ли Октавиан Август превръща глинения Вечен град в мраморен? Диана Фавро, професор от катедрата по архитектура и градски дизайн в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) използва методите на компютърното моделиране, за да отговори на тези въпроси.

Диана Фавро (Diane Favro), специалист по приложни изкуства, етрускология и история на римската архитектура, отдавна е запленена от древните римски архитекти. Посетила е всички ъгълчета на някогашната Римска империя – от Алжир до Германия и Ливан. Автор е на няколко книги по темата и е участвала в множество дигитални проекти, посветени на изследването на древния свят (например, проектът “Дигитален Карнак”). Сега професорът работи върху ново дигитално изследване, целта на което е да се разкрие истината за “наследството” на император Август.
“С помощта на технологиите мога да експериментирам много повече и да съм по-смела в предположенията си. Това също е и начин да подпомогна финансово докторантите си, защото използването на дигиталните технологии е предимство при получаване на финансиране”, казва Диана Фавро.

Тя подчертава, че мнозина изследователи са разглеждали думите на Август за мраморния Рим като изказване с политическа окраска – за превръщането на републиката в империя. “Аз държа да установя, преобразява ли се действително Рим по време на управлението на Октавиан”, пояснява професорът.

По-рано учените по принцип изучават промените в отделни здания на древния Рим, но не извършват цялостен анализ на преобразяването на града. Този подход е продиктуван и от недостатъчната информация, за да може да се съди за мащабите на целия Вечен град. Диана Фавро използва съвременните методи за компютърно моделиране, за да реконструира цялостния облик на Рим и проследява как той се променя, докато Август е на власт.

Заедно с докторантите Мари Салдана (Marie Saldana) и Брайън Сахотски (Brian Sahotsky) Диана Фавро извършва реконструкцията на древен Рим по метода на процедурното моделиране. По думите й, този метод се използва от архитектите за създаването на модели на съвременните градове, но рядко е употребяван за реконструкция на древни градове.

Подходът е базиран на използването на правила за генериране на архитектурни форми. Ако създателят на модела промени правилото, то моделът се променя автоматично, спестявайки много време и труд. “Моделите постоянно се променят и тази подвижност придава дух на експеримента. Вместо да имаме един красиво генериран модел, който изглежда толкова красиво, че не ви се иска да го променяте, вече разполагаме с възможността лесно да променяме модела, щом се сдобием с нови данни в процеса на изследване”, обяснява  Диана Фавро.

За да се пестят време, изследователите използват типични модели на зданията, а не хипер реалистични. Последните включват много хипотетични елементи и изискват много време и труд за създаването им. В реконструкцията на Диана Фавро всички сгради имат свое цветово означаване: мраморните са оцветени в розово, тухлените къщи – в кафяво, а строящите се здания са в жълто. Като използва “превключватели”, посетителят на работния сайт на проекта може да “пътува във времето” от 44 г пр.н.е. до 14 г. от новата ера и да види как се е променил Рим.

Също както при картите на Google Maps, потребителите могат да разгледат града по времето на Октавиан Август отгоре или от нивото на улиците. “Интересна е експерименталната технология, т.е. архитектурата като живо пространство. Вместо само да изучаваме плановете на древните градове като Рим, мисля, че е по-важно да се спуснем на нивото на повърхността и да се движим из пресъздаденото градско пространство”, казва професорът. И добавя, че “с помощта на промяната на ъгъла на обзор е възможно наблюдателят да се приближи до възприятието на това, което хората са виждали по улиците на Рим през 44 г. пр.н.е.”

След щателно проучване на модела Диана Фавро достига до извода, че по времето на управление на Октавиан Август само малка част от сградите в Рим е презастроена и от тухлени домове е превърната в мраморни сгради. Нещо повече, мраморните здания, които са построени, не са чак толкова забележими в цялостния градски пейзаж.

“Като се вземат предвид литературните описания и запазените изображения, смятах, че тези великолепни мраморни храмове трябва да са били много забележими. Това, оказва се, не е вярно”, казва Фавро. И тя има своето обяснение за странното наблюдение.

Малко преди Август да вземе властта в Рим, започва разработването на мраморните кариери край Кар, на северозападното крайбрежие на Италия. По същото време Римската империя влиза в период на относително мирно развитие, известен като Pax Romana. Достъпът до мрамор и мирните години позволяват на първия император на Рим да започне масово строителство из целия град.

Август започва строежите на няколко мащабни мраморни здания, за построяването на които са нужни по 40 години. Мащабните строежи водят до това, че из улиците на града постоянно се пренасят големи мраморни блокове. Вероятно по улиците на Рим не рядко е имало “задръствания” заради преместването на товарите с мрамор. “Хората са виждали как постоянно се строи,… и действително са смятали, че Рим е станал мраморен. Но реално градският пейзаж не се е променил съществено”, предполага Диана Фавро.

По същото време в града започват да се появяват обществени пространства, също облицовани с мрамор. Останки от такива облицовки са открити и в домовете на знатните хора на Рим, пръснати из всички краища на града. “Неочаквано, всеки, разхождащ се из това пространство, оставал с впечатление, че мраморът е навсякъде. Затова и римляните започнали да се чувстват като част от по-високопоставено общество. Благодарение на “нагледността” и повсеместното строителство, римляните остават с впечатление, че градът им се променя. Но това по същество е една голяма илюзия”, казва в заключение професорът.

В бъдеще Диана Фавро ще доуточнява детайлите в проекта.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...