Близо до селцето Калефелд във федералната провинция на Германия Долна Саксония са открити доказателства за проведена битка между римляни и германски племена. Историците вече говорят за „откритието на века“, а обстоятелствата около откриването на находката, приличат на сюжет от детективски роман.
Археолозите са открили в Долна Саксония доказателство, че около 250 години след битката в Тевтобургската гора Империята нанася ответен удар. В Тевтобургската гора германските племена унищожават 3 легиона, 6 кохорти и 3 конни отряда на римляните, а в сражението загива и предводителя на легионите – Гай Квинтилий Вар.
Във филма на режисьора Ридли Скот „Гладиатор“ до известна степен е добре пресъздадено противопоставянето между древните германски племена и римляните, които в продължение на няколко века водят постоянни битки помежду си. Историците предполагат, че холивудската продукция пресъздава епизод, в който римските войски идват някъде от североизток. В териториите на днешна Долна Саксония обаче, населяващите по онова време тези земи планинци от южен Харц им устройват засада и с подкрепата на воини от други германски племена атакуват имперските армии.
От новите находки става ясно, че нещо подобно на показаното във филма „Гладиатор“ се е случило преди около 1800 години по билата на Харц, близо до съвременния град Нортхайм в Долна Саксония. През 2008 година археолозите са изненадани от огромния брой останки от оръжия, които откриват на място, където в онези далечни времена се е провело кърваво сражение. Открити са и множество други исторически артефакти.
Мястото, където се е провела битката, за археолозите представлява същинско „Елдорадо“. Затова и не е съвсем неуместно определението „находка на века с европейска значимост“, както вече наричат археологическия обект. Разкопките край Калефелд свидетелстват, че в историята на археологията е отворена нова голяма глава.
Обстоятелствата около откриването на археологическия обект приличат много на сюжет, заимстван от детективски роман. Преди няколко години някакъв човек открива в гората античен предмет. Гражданинът показва находката си на археолог. Жената-археолог, от своя страна, изказва предположение, че артефактът се отнася към времето на римските нашествия. След това започват проучвателни разкопки.
За да предпазят обекта от набези на иманяри, учените са принудени да работят в условията на пълно мълчание и строго пазена тайна. Цялата територия, на която се провеждат разкопките, е контролирана от специално наети самолети, оборудвани с камери. Мерките, които са предприети за опазване на археологическия обект, струват на хазната около 600 000 евро – сума, многократно надвишаваща отделяните до този момент средства за подобни изследвания.
На терена, който е с дължина около 1500 и ширина 500 метра, досега са открити над 600 предмета: върхове на стрели и муниции за катапулти, гвоздеи, с които са подковавани сандалите на римските легионери, останки от конска сбруя и фрагменти от каруци, както и римска брадва, използвана при строежа на укрепления. Германските „Щерн“ и „Велт“ подчертават, че това все още са проучвателни дейности и същинските разкопки още не са започнали.
Откритите на някогашното бойно поле трислойни върхове на стрели, според специалистите, ясно показват, че са използвани спомагателни войски, наети за кампанията от източните провинции на империята. Отделни детайли от този тип характерно въоръжение са открити в долните слоеве на разрушени бастиони край граничната полоса на империята, но самото им присъствие на мястото на сражението в Долна Саксония свидетелства, че в битката са участвали и воини от Изтока.
В противовес на това, до този момент не са открити въоръжения, използвани от древните германски племена. В това няма нищо изненадващо, като се отчете факта, че то е било твърде леко и примитивно. Разкопките в бъдеще ще покажат, дали варварите са разполагали с някаква лична собственост.
Датировката на артефактите от бойното поле край Калефелд се основава на откритите монети; те са от времето на император Комод (180 – 192 година), син и наследник на Марк Аврелий, който през 166 година предприема поход по Дунав срещу племето на маркоманите. Дори и походът, за който свидетелстват находките, да се е случил малко по-късно, той все пак се е развил по сходен сценарий.
Римляните не успяват да отчетат, как през II век нараства мощта на германските племена. Възникват мощните кланове на франките, саксите, лангобардите и алеманите, чиито обединени военни сили значително превъзхождат онези на херуските, например, от времето на Октавиан Август. Новите врагове, срещу които се изправят римските легиони, се отличават вече и с много голяма маневреност.
Съществува вероятност, мястото, където се провеждат разкопките, да е свидетелство за нахлуването на алеманите, за които историческите сведения сочат, че произхождат от района между Ватерау и Горен Рейн. Това нахлуване принуждава император Александър Север (222 – 235 година) да търси защита в крепостта Могунтиак (днешният Майнц), където и загива. Това подтиква наследникът му Гай Юлий Вер Максимин, наричан Максимин Трак (235 – 238 година), да предприеме наказателен военен поход. Максимин Трак е родом от тези места – между другото, той е и първият варвар, заел императорската власт в Рим – о след като се прехвърля с армиите си през река Рейн, започва безмилостно да опустошава земите на неприятеля. Никой не смее да му се противопостави в открит бой. Вместо това, местните жители търсят спасение в горите, но Максимин упорито преследва бегълците, изтласква ги в заблатени местности и в крайна сметка ги принуждава да приемат сражение.
Любопитна подробност е, че „находката на века“ е направена в навечерието на отбелязването на 2000-годишнината от легендарната битка в Тевтобургсаката гора. С това откритие Германия затвърждава реномето си на център на археологически проучвания, особено що се касае до изследване на местности, където са се водили важни битки.
0 коментара:
Публикуване на коментар