4 юни 2018 г.


Археолози се похвалиха с втора за годината значима находка във Виминациум. Този път при разкопки, сръбските експерти са се натъкнали на непокътнат римски саркофаг. Находката, според учените, е сензационна. „Да се открие саркофаг, останал непокътнат и неразграбен през изминалите векове, е огромна рядкост, при това не само за Сърбия, но и за други страни. Още в античността грабителите са знаели, че в подобни саркофази се погребват много заможни хора и ги изпращат с богати погребални дарове и скъпи лични вещи“, разказва в интервю за сръбския телевизионен канал РТС Миомир Корач, директор на Института по археология в сръбската академия на науките, който ръководи и разкопките във Виминациум.

Саркофагът е оцелял от набезите на мародерите, не го е засегнал някой плуг на селяни, обработвали земята, а в наше време и преминаващата тежка техника (близо до археологическия обект се намира ТЕЦ) не му е нанесла вреди. В известен смисъл, това наистина е малко чудо.

В последно време Виминациум на два пъти попада в новинарските емисии. Главният град на римската провинция Горна Мизия (днешна Сърбия) първо влезе във фокуса на внимание на експертите, заради находката на странни таблички от ценни метали с изписани върху тях проклятия. По-рано тази година пък беше съобщено, че археолозите са открили предполагаема гробница на римски император (Марк Аврелий, но не прочутият император-философ, а негов съименник, живял век по-късно). Миомир Корач обича да напомня, че на територията на съвременна Сърбия са родени 18 римски императори, в това число и Константин Велики, а някои са починали и погребани във Виминациум.

Макет на Виминациум
За времето си, Виминациум, който римляните основават през I век, се превръща в един от най-големите и богати градове. Просъществува само няколко столетия и краят му идва едновременно с края на Западната Римска империя. През V век го разграбват хуните. През следващия, VI век, император Юстиниан опитва да го възроди и предприема възстановяването му, но малко по-късно Виминациум окончателно е унищожен от аварските племена, нахлули в Централна Европа.

Големите римски поселения, над които в последствие не се развиват съвременни градове като Лондон и Будапеща, например, може да се преброят на пръсти. „На практика само Виминациум, който се разпростира на площ около 450 хектара, остава отворена площадка за изследване. Невъзможно е да се определят и предскажат, както броя, така и обема на нова информация, която би могла да се получи от нови открития“, коментира Корач.



Едно от тези открития е и новото – непокътнатият римски саркофаг, който вероятно датира от III век. По думите на Корач, това е едва вторият неразграбен саркофаг, открит във Виминациум за цялото време, откакто се провеждат разкопки, т.е. – от 1882 година насам.


Саркофагът е изработен от варовик и по традиция наподобява по форма на храм: с капак във формата на двускатен покрив, украсен по ъглите с акротерии. Археолозите подчертават, че при външния оглед в началото не са открити сериозни повреди по него. Не се съобщава кога се е пукнал капакът, но от видео в YouTube става ясно, че това се случва при опита да бъде отворен саркофага.


„Капакът повдигнахме с помощта на тежка техника и едва тогава разбрахме, че се касае за двойно погребение. Артефактите, които открихме вътре, надминаха всичките ни очаквания“, казва Корач. Антропологът Илия Микич обяснява, че в саркофага са положени останките на двама души – висок мъж на средна възраст (а по критериите от онази епоха – доста възрастен) и стройна, но доста по-млада жена. Тепърва предстои да бъде изяснена какви са били покойниците; по саркофага липсват надписи или други преки следи, които да подскажат на археолозите самоличността им. Със сигурност може да се твърди само едно: „Съдейки по откритите в погребението предмети, двойката без съмнение е принадлежала към елита на града“, твърди Микич в интервю за агенция Reuters.

Но благодарение на съвременните технологии, учените смятат, че покойниците сами ще успеят да разкажат историите на живота си. Вече е планирано провеждането на детайлни лабораторни изследвания, включващи генетични, изотопни, радиовъглеродни анализи и т.н. Без тях ще е трудно да се разбере, кога точно са живели, от какво са починали, откъде са родом и какви са роднинските им връзки – дали са съпруг и съпруга или баща и дъщеря. Но дори и чисто „археологическото прочитане“ на артефактите дава вече някои насоки.

До останките на мъжа са намерени негови лични вещи – сребърна тока, фибула и останки от кожени обувки. А „женските“ предмети от находката, археолозите определят като „едни от най-впечатляващите погребални дарове, откривани в погребения във Виминациум“ (а градският некропол не е никак малък и наброява над 14 000 погребения).

Черепите на мъжа и жената, открити в саркофага
Предварителните оценки на експертите сочат, че жената е погребана в разкошни дрехи, обшити със златна нишка и богато украсени. Сред откритите артефакти са три съткленици (два балзамария и един унгвентарий; такива флакони са използвани за съхраняване на парфюми и козметични средства); четири бронзови монети, една от които е сечена във Виминациум в средата на III век (и по тази монета експертите дават временната приблизителна датировка на погребението). И още от артефактите на жената – златни обеци, златен пръстен, гердан, сребърно огледало и четири фиби за коса.



Самото изброяване може и да не впечатлява, но археолозите могат да извличат живата история от бездушните предмети. Според римските погребални обичаи, записани в  „Закони на дванадесетте таблици“, които през II-III век стриктно са се спазвали, в погребенията не са оставяли злато. „Злато с покойника също да не се оставя“, предписва Таблица Х, и това Миомир Корач вече припомня, когато разказва за друга от находките във Виминациум – златните таблици с изписани проклятия.

Но за личните вещи и за украшенията, за разлика от чисто погребалните дарове, повсеместно е действало нещо като по-широка трактовка на правилата от законите. По този начин, всички златни предмети, открити в саркофага, може да се приеме, че приживе са били лична собственост на покойницата. Сребърното огледало е един от предметите, които намекват за характера на взаимоотношенията между мъжа и жената; по-вероятно е те да са били съпруг и съпруга, а не баща и дъщеря.


„Декорацията на сребърното огледало, открито до покойницата, е под формата на „херклов възел“. Скъпите огледала с изкусна изработка са използвани по време на сватбени церемонии, когато булката е изпращана в дома на бъдещия си съпруг. Възможно е огледалото от саркофага да е спомен от това събитие или да е останало от сватбата на починалите. Тази хипотеза косвено се подкрепя от декоративния мотив на огледалото, „възел на Херакъл“, защото с такъв възел е завързван колана на младоженките“, обяснява Корач.

„Възел на Херакъл“ (обикновеният прав възел) е много стар мотив, символ на плодородие и изцеление. Води началото си от Древна Гърция, а после става популярен в Египет, в Римската империя и дори в Средновековна Европа до времето на Ренесанса. В западната традиция и досега го наричат „възел на любовта“ и в много езици се е запазил като устойчива конструкция – „да свържат съдбите си“.


Друга интересна история разказват фибите за коса с кръгли накрайници. Двете са изработени от кост, другите две – от гагат. В античността гагатът (разновидност на каменните въглища) се е смятал за много рядък и изключително скъп материал. Добиването и обработката му основно са извършвани в Англия, на територията на днешното графство Йорк. Учените на практика са убедени, че гагатът на откритите в Сърбия игли за коса, произхожда точно от Острова. Гагатът е ценен заради лекотата на обработката му и красивият блясък, след като бъде полиран. От гледна точка на археолозите обаче, той има други ценни характеристики.



„Гагатът е изключително рядък материал, при това е много удобен за датировка и той си има своя история. С гагатови украшения са погребвани жени на определена възраст“, обяснява археологът Илия Данкович.

Но най-интересната и невероятно рядка находка, според археолозите, не е гагатът или огледалото, а златният пръстен с гравирани на него букви SIMP. Възможно е това да са инициалите на мъжа или абревиатура на името му.

Това е информацията, която учените са извлекли от откритите артефакти за трите седмици, изминали от 10 май – датата, на която е отворен саркофага. Сега специалистите предстои да извършат най-трудоемката, но и най-интересна част от проучването им: анализ на находката и определяне на мястото ѝ в гигантската главоблъсканица, наречена „Виминациум“. Защото до този момент са проучени  по-малко от 5% от територията от 450-те хектара, върху която в антични времена се е разстилал процъфтяващия някога Виминациум.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...