Находка, на която "не ѝ е там мястото": Загадката на римско гробище, открито в Холандия

Един от луксозните погребални дарове, открити при разкопките

Холандски археолози са автори на много необичайно, и без никакво преувеличение – загадъчно откритие; в полето край селцето Бемел, учените са намерили нещо, което не би трябвало да бъде там. 

Повод за разкопките става строежа на нов участък от магистралата А15 в провинция Гелдерланд. Работите започват още през миналата година и се провеждат при спазването на строга тайна, за да не привлекат вниманието на иманяри. За откритието си археолозите съобщават едва сега, когато всички находки са вече изнесени от мястото и подготовката за строителството на пътния участък е завършена.

В края на 2017 година археолозите правят предварително проучване на участъка с детектори за метал. На някои места получават много силен сигнал и правят проучвателни изкопи. Само на половин метър под повърхността се натъкват на погребения – общо 48 на брой. Датирвоката им сочи времето на Римската империя - II-III век. В шест от погребенията са запазени каменните погребални урни-саркофази, четири от които са в прекрасно състояние.

По време на разкопките, археолозите се "дегизират" като строители, за да запазят в тайна находката

За Холандия това е безпрецедентен случай - за пръв път са открити толкова на брой погребални урни на едно място. Сред останките са и костите на дете, което също е много рядка находка. Погребалните дарове са открити, положени в специални „ниши“, а не в обикновени ями. Всичко сочи, че статутът на погребаните е много висок, дори – елитен. Сред прощалните дарове има много луксозни за времето предмети: стъклени съдове, бронзови кани, чаши и подноси, както и скъпата „вносна“ оцветена керамика, пише Dutch News.

Лични вещи не се срещат често в римски погребения, но в това гробище археолозите откриват огледала, ножици, фибули, фиби за коса и дори флакон от парфюм с цялото му съдържание. И списъкът не завършва с това: най-интересната и неочаквана находка, според оценките на археолозите, са фрагменти от четири държача за пергаментни свитъци и каменна надгробна стела с изображение на жена.

Погребална урна-саркофаг, открита в гробището край Бемел

Броят на погребенията, качеството и разнообразието на артефактите, е уникално за холандската археология събитие. Очевидно е, че изследователите са се натъкнали на некропол на римския елит, обитавал Батавия (така се е наричала областта в античността). Очевидното обаче се превръща и в най-трудното за обяснение от страна на учените: загадката на некропола се състои в това, че просто не бива да го има.

„Мъртвите да не бъдат погребвани и изгаряни в градовете“ – гласи една от повелите в „Закони на дванадесетте таблици“ – писмените древноримски норми, послужили за основа на римското право. Тези закони са съставени в зората на Римската република, през V век пр.н.е., но дори векове по-късно, във времената на Империята, през II – III век от нашата ера, все още са продължавали да бъдат валидни.

Част от откритите артефакти

Във всеки случай, изискването починалите да се погребват извън чертите на градовете, а най-често по протежение на крайградските пътища, все така се е спазвало. Освен чисто санитарните съображения, по този начин спомените за починалите се запазвали за по-дълго време, дори само заради това, че някой случаен пътник е спирал да прочете епитафиите на надгробните им камъни.

Логично е да се предположи, че откритият от холандските археолози некропол, в който в продължение на два века са погребвани знатни и/или високопоставени римски граждани, е разположен на място, съобразено с древните законови норми. Проблемът обаче е в това, че на учените не е известно в този район да е имало каквито и да е римски градове, поселения или отделни вили. Най-близкият римски град – Ulpia Noviomagus Batavorum, днешният Неймеген, се намира на 12 км от Бемел; римският град освен това се е намирал и на противоположния бряг на река Ваал.



Археолозите подчертават, че откритите в погребенията артефакти са характерни за богати погребения край големи римски градове, като въпросния Новиомагус-Неймеген, или за гробовете на високопоставени римляни, починали на територията на съвременните Белгия, Германия или Франция. Но в случая липсват каквито и да е „жокери“, от които да се разбере къде са живели или от къде са родом „обитателите“ на некропола; проучването на артефактите не помага с нищо в тази насока.

Затова археолозите започват да подозират, а в последствие това подозрение се превръща в убеденост, че в гробището са погребани членовете на богат род, който е притежавал имение някъде в близката околност. Следователно, близо край Бемел може да са „скрити“ руините на неизвестна до момента на науката римска вила: родово имение е най-вероятната причина, поради която се е появил този голям некропол насред „голото поле“.

Сега предстои учените да потвърдят хипотезата си с допълнителни проучвания на околните местности. И ако успеят да открият загадъчната вила, тя ще получи титлата на разположената най на север римска вила, от всички, открити на територията на Римската империя.

Дигитална реконструкция на възможното разположение на древния некропол

Интересното в случая с находката на холандските археолози е, че в същата местност, в близост до Неймеген, в продължение на 200 години хора периодично са откривали златни римски монети. Преди време холандските археолози успяват да установят някои от причините за "разпиляното злато". Учените живописно излагат заключенията си, като разказват „историята на последното злато на Рим“ - времето, когато настъпва края на римското присъствие в земите на съвременна Холандия.

В края на декември 2015 година пък, отново холандски археолози се похвалиха с откриването на първите доказателства за началото на римското нахлуване по тези места. Беше открито мястото, където Цезар води първото си сражение по тези земи: през 55 г. пр.н.е. разбива в сражение две германски племена – узипетите и тенктерите.

Между кървавото нахлуване и смутния край се вместват живота и смъртта на няколко поколения от богат римски род, чиито останки 1800 години са почивали необезпокоявани в холандските земи.
И за да „живее спомена за умрелите по-дълго в паметта на живите“, тяхната история сега ще бъде отново преоткрита и разказана от съвременните археолози.