През 1909 година белгийският химик Лео Хендрик Бакеланд открива първата синтетична пластмаса, която е удобна за масово промишлено производство. Той продължава с опитите на немския химик Адолф Байер, който пръв получава лепкава смола, втвърдяваща се при охлаждане, и която е резултат от реакцията между фенол и формалдехид. Промишлената синтетична смола получава наименованието бакелит.
А пластмасата “флуоропласт”, която е известна повече с названието “тефлон”, е открита от специалистите в компанията “Дюпон” през 1938 година. Докато изучават свойствата на фреоните под високо налягане, те замразяват тетрафлуоретилен, който се превръща в бяло прахообразно вещество – тефлон. Свойствата му са уникални: износоустойчив, много здрав, с нисък коефициент на триене, устойчив на въздействието на много химични вещества, както и слабовлияещ се от температурните разлики.
В началото на 40-те години на ХХ век започва производството на тефлон за нуждите на военната промишленост. После масово го използват в химическата, авиационната, хладилната и фармацевтичната индустрия. А 22 години по-късно се появяват и първите тенджери и тигани с тефлоново покритие, които позволяват да се готви с малко или изобщо без мазнина.
0 коментара:
Публикуване на коментар